Колко въстания срещу Османското иго може да изброите? Повечето българи със сигурност отбелязват Априлското и Илинденско-Преображенското, но малцина са тези, които знаят, че над 40 пъти безстрашният ни народ е въставал срещу хомота на игото по време на 5-вековното турско робство. За част от тези въстания не се знае много, защото са били с малък обхват, а други са се случили далеч назад в годините и съхранилите се до наши дни исторически извори за тях не са много. През 5-те века на робство българите не са преставали да се борят за свободата си, което естествено намира проявление в тези над 40 въстания. Първи на Балканския полуостров сред всички поробени народи, те въстават срещу османското робство и се опитват с цената на жертви и пролята кръв да върнат независимостта на земите си и свободата си.
Априлското въстание е сред най-известните сред обществото ни, за което повечето българи могат с лекота да разкажат, но то далеч не е най-голямото въстание, нито най-добре организираното. Част от най-големите въстания остават неизвестни за обикновения българин, чиито интереси са малко по-встрани от историята. Статията ще ви помогне да попълните пропуските си по темата и да научите кои са едни от най-големите български въстания и с какво са известни.
Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?
Най-големите български въстания срещу турското робство
1. Първото известно въстание на българския народ срещу османското иго, исторически данни за което са достигнали до нас, е това на Константин и Фружин през 1408 година. Фружин и Константин са наследниците на последните ни царе, а организираното от тях въстание е едно от най-големите български въстания срещу робството. Организацията му била на ниво, несравнимо с това на Априлското въстание – все пак царски синове с опит и познания във военното дело стояли на чело му. И въпреки този факт мнозина имат познания за Априлското въстание, но не знаят много за въстанието на Константин и Фружин. Борбата за свобода била дълга – въстанието продължило години – до жестокото му потушаване през 1417 година, след което емиграцията бил единственият изход за Фружин и Константин.
2. Значими са размерите и на Първото и Второто Търновско въстание. Първото търновско въстание, датиращо от времето на Дългата война, е потушено и завършва с неуспех за българите и неизвестен брой свидни жертви, но е съществено не само заради размера си, но и защото българите въстават във времена, в които цяла Европа изпитва страх от Турция, след като е превзет Константинопол.
3. Сред оставилото дълбока и трайна следа в паметта на народа, е и Чипровското въстание – бунт срещу робството и борба за свобода на населението на Чипровци и селата около града през 1688 година, което остава завинаги в историята. Подготовката му е цели около 60 години, което подчертава значимостта му и надеждите, които българите уповавали на него. Целта е била да привлекат и вниманието на европейските държави, които да помогнат за довеждане до успешен край на освободителното народно дело.
146 години от Априлската епопея
4. Значително голямо въстание и всъщност третото голямо от поредицата български въстания в период от четири години след Второто търновско и Чипровското е Карпошовото, което обаче е слабо застъпено в учебния материал и малцина знаят за него нещо повече от името му. На чело на това голямо въстание е Карпош, за когото също се знае твърде малко особено по отношение на живота му и делата му преди въпросното въстание. Когато през октомври 1689 година войските на „Свещената лига” се отправят в няколко направление, едно от които Крива Паланка, те получават огромна подкрепа от Карпош, поради което той е назначен на по-късен етап от тях за управител на района Крива Паланка – Куманово. Печална е смъртта на Карпош – набит е на кол, а въстанието му е последното от поредицата големи български въстания срещу Османското иго.
Благодарение на своята съпротива да бъдат асимилирани от поробителя през вековното робство, българите съхраняват своята вяра, език и култура и не спират стремежа си за независимост и свобода до постигането на заветната цел. Въстанията със стихиен характер, избухнали, когато Турция воювала с друга страна, постепенно се изместват от целенасочено организирани битки за най-свидното – свободата, постигната 5 века по-късно с цената на лишения, жертви и дълга борба.
