Дунавските есетри са се появили преди 200 милиона години, когато динозаврите са се разхождали по Земята. Днес обаче тези древни видове са изправени пред все по-непреодолими препятствия. Язовирни стени спират тяхната миграция, фабрики замърсяват средата им на живот, багери изкопават инертни материали от размножителните им места, а бракониери ги ловят безразборно и по жесток начин заради техния скъпоценен хайвер.
Още: Зимен Симеоновден – защо това е един от най-лошите дни през годината?
Още: Какъв църковен празник е на 3 февруари - какво трябва и НЕ трябва да се прави
В долното течение на Дунав все още има диви жизнеспособни популации на тези величествени риби. За тях не е късно да се вземат мерки. В България и Румъния има забрана за улова на есетри, която продължава до края 2015 година.
Есетрите са семейство от видове, които живеят в морета, но се размножават в реки. В Дунава те са шест – чига, пъструга, руска есетра, шип, атлантическа есетра и моруна. Най-голямата хващана моруна е била над 7 метра и е тежала 1 571 кг. Предполага се, че живее над 100 години. Пъстругата пък е изключително рядка риба. Тя спира да се храни по време на миграцията и след като хвърли хайвера си, бързо се връща в Черно море. Чигата живее само в сладки води и не мигрира в Черно море. Този вид е и единственият, чийто популации се възстановяват.
WWF работи за опазването на есетрите от двата бряга на Дунав. Запази дунавското богатство, научи как на esetri.wwf.bg.
Какво става, когато видовете изчезват:
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Сретение Господне 2025 - кога се пада, традиции и обичаи
Още: Стихотворение на деня, 2 февруари, от Христо Смирненски
