Правилната употреба на пунктуацията в българския език е ярко доказателство за добра езикова култура и високо ниво на грамотност. В някои професии и сфери на дейност познаването и прилагането на правилата, свързани с правопис и пунктуация, е от ключово значение, а в други грубите грешки могат да бъдат посрещнати с насмешка от колеги и клиенти, а могат да струват и работата ви.
И макар системната употреба на латински букви и липсата на препинателни знаци в изреченията в чатовете и социалните мрежи онлайн да не прави особено впечатление, то грамотността все още се цени и се счита за важна в бизнес отношенията. Пропуснали ли сте в училище урока кога се слага удивителен знак в изречението? Ще ви припомним най-честите случаи на употреба на удивителния знак, за да не изпадате в неудобна и притеснителна ситуация и да се срамувате от нивото си на грамотност и от незнанието си.
Най-досадните правописни грешки в българския език
Кога се слага удивителен знак?
Мястото на удивителния знак най-често е в края на изречения, които означават или показват:
- молба,
- заповед,
- възклицание,
- подбуда към действие,
- изразяване на чувства като болка, радост, яд, тъга,възторг, съжаление.
Повечето хора не срещат проблем, когато следва да поставят удивителен знак в края на изречение от типа: „Идвай веднага, заповядвам ти!“, „Много-много те моля!“, „Не може да бъде истина!“, „Гласувай, важно е!“
Обикновено грешките, свързани с употребата на удивителния знак са свързани с по-специфични и особени ситуации като пунктуация в заглавия. Масово се пропускат въпросителният и удивителният знак в заглавия и подзаглавия, дори когато е налице съответната семантика и прагматика, изискващи удивителен знак.
Причините за това вероятно са свързани с факта, че след заглавие не се поставя точка според правилата в езика ни и така по навик масово се пропускат и други препинателни знаци като удивителният или въпросителният, които категорично имат място в края на заглавия, ако нормата изисква да бъдат поставени.
Често се пропуска и поставянето на удивителен знак при възклицания като „Тц-тц-тц!“, „Леле-мале!“, „Ужас!“ и други.
Създават дигитален правописен речник на българския език
Друга грешка, свързана с употребата на удивителния знак е прекаляването с него. Мнозина поставят по няколко удивителни, считайки че така ще засилят въздействието на молбата, възклицанието или подбудата към действие. Реално правилото е, че се допуска употребата на 3 удивителни знака в края на едно изречение, ако то има валидността на категорична заповед, нетърпяща възражения.
Какво друго е важно да знаем по отношение на възклицателните изречения?
Възклицателният знак се поставя в края на възклицателни изречения и често вместо точка в края на подбудителни изречения. Удивителният знак няма място в края на въпросителни или съобщителни изречения.
Когато обсъждаме кога се слага удивителен знак в изречението, важно е да имаме предвид, че от значение е и тонът, с който се изговарят възклицателните изречения, завършващи с удивителен знак. Изговарянето следва да е с подходящ тон – възходящ, приповдигнат, а не с равен тон на гласа. Често е възможно да решите дали следва да поставите точка, или удивителен знак именно като слушате тона на гласа на изговарящия изречението. Той е ясен маркер кой знак да поставите в края и реално ви помага.
