Едно от големите седем тайнства на Християнската религия – кръщенето – има огромно значение за християнския свят и за родните ни традиции. Кръщенето днес е празник, приличащ на малка сватба, която събира близки, роднини, семейство в богато украсен ресторант след ритуала, а в миналото се е гледало на него по-духовно – като на очистване от греха и отричане от дявола.
Приемайки Свето Кръщение, човек се очиства от първородния грях на Адам и Ева чрез потапяне във водата, без която не протича нито едно кръщене. Нашите деди са бързали да кръстят новороденото, ако е болнаво, защото се страхували да не почине некръстено и душата му да не „заседне“ в чистилището – пространство между рая и ада, да не се превърне в демон, който тормози родилките и бременните, вместо в не в ангелче до Бога.
Други вярвания, свързани с кръщенето, посочвали некръстеното още дете като друговерче, което Бог не пази, като нечисто. Нечиста според народните вярвания била и родилката до 40-тия ден, поради което те с бебето стояли затворени и се пазели от чужди очи, за да не ги урочасат, като при тях задължително трябвало да стои някой кръстен, бил той и просто по-голямото дете на майката.
Колко пъти може да си кръстник/кръстница?
Традиции, свързани със смъртта на некръстно дете, или защо кръщенето се правело дори преди лечение на болно родено бебе
Тъжни са и традициите, свързани със смъртта на некръстено дете, поради което сред най-големите страхове на дедите ни били бебето да не си отиде некръстено. На някои места го погребвали голо само в края на гробищата, на други – някъде в двора, край реката, в гората, като не отбелязвали мястото и го пазели в тайна от майката, която нямала право да го оплаче дори, в Странджа оставяли лист с името на некръстеното бебе в ковчега, за да не си отиде без име и да може да го разпознаят бабите, дядовците и другите му роднини в отвъдното и да отиде при тях – при своето семейство, а на 40-тия ден попът пеел молитва за кръщене на гроба, заради пропуснатото кръщене приживе.
Страхът да не загубиш чедото си, преди да е кръстено, в онези времена с висока детска смъртност бил толкова голям, че дори бабите акушерки можели да кръстят бебето след раждането му, ако видят, че е болно и може да умре. Едва след подобно кръщене започвали да се опитват да го лекуват. Това показва колко важно е било кръщенето.
Най-добрите подаръци за кръщене
Днес кръщенето е празник, който събира семейството и приятелите, за него родителите се подготвят дълго, не се бърза, полагат се, за жалост, често повече усилия за украса и избор на дрехи и торта, отколкото да се вникне в смисъла на самия ритуал. И макар да е запазило своята важност през вековете, има дни, в които кръщене не е добре да се прави, както има и дни, в които не се извършват венчавки и не се правят помени. Кои са тези дни – кога не се прави кръщене?
Кога не се прави кръщене?
Според каноничната традиция кръщенета не е добре да се правят по време на пости, на Задушница и през Мръсните дни, когато „водата още не е кръстена и не е чиста" – между Рождество Христово и Йордановден. Но това, че тези дни не са най-подходящите за кръщене не ги прави забранени. Забранени дати за кръщене няма, има само дни, които не се считат за най-добрите за приемане на Христовата вяра.
Днес повечето семейства избират да кръстят детето си през уикенда, в почивни и празнични дни, за да може да присъстват поканените роднини и приятели. Обикновено неделя се приема като ден за радостни обреди, поради което е по-предпочитана от двата дни. Някои родители съчетават първия рожден ден на детето с кръщенето му и обединяват двата празника. Други избират именния му ден, но ако е голям църковен празник, то кръщенето ще е някак по-претупано и пред много непознати хора, стекли се в храма, тоест ще се загуби тайнството на ритуала. Независимо от избраната дата, не забравяйте, че кръщенето е много повече от украсата и фотографа – то е тайнство и свещен ритуал.
