Учителя, както е наричан Петър Дънов, е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча, намиращо се недалеч от Варна. Той е третото дете в семейството.
Своето образование Дънов стартира в родното си село. След освободителната война училището е закрито и тогава Дънов продължава образованието си в мъжката гимназия във Варна. Той завършва и Американското научно – богословско училище в Свищов. Две години по-късно Учителя заминава за Америка.
През 1890 година завършва семинар по теология в Медисън, Ню Джърси. На 7 юни, 1893 година се дипломира в Бостънския университет. След това завършва и едногодишен курс по медицина.
Дънов се завръща в България през 1895 година. Първите няколко години на родна земя той прекарва в пълно уединение, като през това време живее при сестра си Мария във Варна. Първата книга, която Учителя издава, е „Наука и възпитание“.
През 1898 година Дънов изнася лекцията „Призвание към народа ми“. На следващата година Дънов записва и „Десетта свидетелства господни” и „Божието обещание”.
Той има изключително голям принос за науката и културата в страната ни.
На 27 декември 1944г. Учителя ни напуска, като тялото му е погребано в ашрама му Изгрев.
