Българска гражданска авиация
Според Ньойския договор (1919 г.) България няма право на военна авиация, а за гражданската авиация са допуснати самолети с обща мощност на двигателите 180 конски сили, които могат да бъдат закупувани само от страните победителки в Първата световна война. През 1919-1920 г. заради стачка в железницата, за пренос на поща до София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас се използват самолети с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица. Авиомеханици от Държавната аеропланна работилница в Божурище изпитват двигател на самолет след ремонт.
През 1922 г. правителството на Александър Стамболийски решава да закупи въздухоплавателни средства за граждански цели. На 1 април същата година е основано въздухоплавателно отделение към Министерството на железниците, пощите и телеграфите.
Първите самолети в България
Първите самолети са закупени от Великобритания, Франция и Чехословакия. Към 1924 г. страната вече разполага с 18 учебни самолета и 2 хидроплана. Държавната аеропланна работилница в Божурище започва да произвежда серийни самолети - най-вече за нуждата на аеропланното училище. През 1924 г. започва първият курс за самолетни техници.
Кой световноизвестен българин купува самолет за България
Първата авиокомпания
През 1926 г. се създава първата българска авиокомпания Бунвад (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) с договор между Царство България и немския авиоконцесионер „Junkers & Co” като смесено българо-германско дружество за авиотранспорт. Дружеството обслужва първата редовна пътническа и пощенска авиолиния София-Русе-Варна с два самолета от 25 октомври 1927 г. През следващата година открива редовни въздушни граждански линии между най-големите български градове.
Авиокомпанията претърпява фактически фалит поради икономическата криза и това поставя в невъзможност България да изпълнява условията по договора с германския си партньор. Затова дружеството прекратява съществуването си през 1930 г.
Въздушната поща продължава да се поддържа от “Дирекцията на въздухоплаването” на Царство България.
Наследник на Бунавад на практика се явява “Дирекция Въздушни съобщения” към Министерството на транспорта и съобщенията, която открива въздушни линии под името Български въздушни съобщения и която с течение на времето се превръща в ТАБСО, БГА Балкан.
На 16 септември 1937 г. цар Борис III издава указ за изграждане на летище София във Враждебна.
Знаете ли кога е основана БГА Балкан?
Първата гражданска въздушна линия в България
Първата редовна въздушна линия е София-Бургас, открита на 29 юни 1947 г. Първият полет излита в 10:20 ч от летище “Враждебна” и каца след два часа на летище Бургас. Полетът е извършен със самолет Ju-52 LZUNL с летателен екипаж на Дирекция “Въздушни съобщения” - пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров.
В ранната сутрин на 29 юни 1947 г. на летище “Враждебна” започват да пристигат любопитни граждани и официални лица. След тържествените речи на Георги Димитров и директора на Българските въздушни съобщения Борис Ганев, лентата е прерязана от министър-председателя. Първите пътници и официални лица заемат своите места в самолета, който тръгва в 10:20 ч.
Редовните полети започват от 1 юли 1947 г.
