Вековните дървета на територията на България са защитени от закона, но сред тях особено се откроява едно, увековечено от майстора на четката Златю Бояджиев – чинар, чиято възраст е повече от 1100 години, което го прави едно от най-старите дървета на територията на страната ни. Чинарът е първенец и в друга класация – за най-дебелото дърво в България със своите почти 14 метра обиколка, която е почти равна на височината му – 15 метра.
Голяма компания ще ви е нужна, за да го обгърнете с ръце. Внимателни бъдете с него обаче - чинарът е защитен от закона от 80-те години на миналия век, макар значимостта му в народната памет да датира векове назад, за което свидетелстват както преданията за него, така и фактът, че е „главен герой“ на редица произведения на изкуството на родни автори. За най-дебелото дърво в България, растящо в парк „Чинарите“ край село Белащица в област Пловдив, се носят легенди, не по-малко интересни от внушителната му снага, които ще ви разкажем.
Легендите за най-дебелото дърво в България
Чинарът е свидетел на историята на Първото българско царство, а през 1100-годишният му живот легенди и предания се носят за него. Част от тях са достигнали и до нас.
Кое е най старото дърво в България?
Една от легендите за чинара го свързва с цар Калоян, за когото народното творчество разказва, че го е използвал, за да връзва на здравите му и дебели клони коня си.
Друга легенда ни връща във времето на Самуил и ослепените му войски и разказва за пренасянето на чинара от планината Беласица и засаждането му именно от ослепените войници, заселили се в района през 1014 година.
Най-дебелото дърво в България – главен герой в творчеството на творците ни
Чинарът е и източник на вдъхновение за едни от най-великите български творци. Той е увековечен както върху платното „Пейзаж от Белащица“ на Бояджиев, така и в поемата „Неразделни“ на Славейков, който го нарича „кичест явор“. Славейков често е ползвал сянката на чинара за място за творческо вдъхновение и почивка. Не знаем каква е била обиколката му в онези години, в които творците го увековечават, но вероятно е била достатъчно внушителна, като се има предвид възрастта му от 1100 години, което обяснява и интереса на писатели, поети и художници именно към този стар чинар с хилядолетна история, неразделно свързана и с историческата ни памет.
Чинарът е ням свидетел на народния дух, на българщината, на черното петвековно иго, на битките за свобода, на ненадминатото перо на Славейков, на платната на Бояджиев. Ням свидетел на голяма част от родната история и народопсихология. Символ на корените, които не остаряват, не гният, макар да е тъмно под земята, така, както народът и вярата се съхраняват по време на черното, тъмно иго, символ на възраждането всяка „пролет“, така, както чинарът след тежката зима се покрива със свежа зеленина, символ на неувяхващата надежда, на мъдростта, на приемствеността между вчера и утре – между поколенията. Историята на народа и историята на чинара вплитат своите корени, за да бъдат предавани от поколение на поколение, съхранени и предпазени от разрушителната сила на времето. Едно дърво, макар да е най-дебелото дърво в България, а всъщност стожер на самосъзнанието ни. Така размерите на хилядолетния чинар далеч не са най-яркото нещо, с което да го запомните и да предадете тези спомени на идните поколения.
