Някои от нас обичат да казват всичко, което мислят. Често след това, обаче, съжаляват за това. Други пък се гордеят и са уверени, че постъпват правилно. Къде е разликата между откровеността и грубостта и кога трябва да спрем?
Още: Лекар: Колко време след хранене се мери кръвната захар?
„Заминах да почивка с моя приятелка и всеки ден тя ми „Надуваше“ главата, че не ѝ обръщам внимание, че не съм открита с нея…. Върнах се полужива, а упреците продължаваха. Нямах сили да споря с нея, но не исках приятелката ми да си мисли, че е права, само защото не ѝ отговарям. Психологът ми ме посъветва да разговарям с нея за общи неща, като времето, например. Тя, разбира се, разбра, че го правя нарочно. Но аз изпитах невероятно чувство на освобождение и съм щастлива от откритието си, че не съм длъжна да казвам всичко, което мисля.“
„А мен ме уволниха, съкрушена е друга млада жена. Тя посъветвала директора на училището, в което работила като учителка, най-напред да оправи личния си живот и да не тормози подчинените си. „Но това беше истината, защо така се озлоби?“, недоумява младата жена и въздиша. „Жалко, толкова ми харесваха моите петокласници“. Това, което за нас изглежда абсолютната истина, за друг може да е агресия, особено ако нахлуваме в личното му пространство.
„Защо казваме своята истина, защо точно сега? Задавайки си тези въпроси, може да разберем по-добре намеренията си и реакциите на събеседника“ смята клиничния психолог Татяна Воскресенская.
Още: Какво представлява рейки и опасно ли е
Още: Знаете ли как се готви с царевично олио
Изпускам парата
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Топ рецепти с ревен, в които да използвате този интересен зеленчук
Трудно е да държим силните чувства заключени. Тяхната енергия ни подтиква към действия. „ Можете да избягате или да влезнете в бой, но по-често ние действаме с думи и последствията от такива изказвания не ни вълнуват. Преди всичко, за тях дори и не се замисляме, но дори и да предвидим тези последствия, то не се стараем да ги избегнем – да изпуснем парата в този момент за нас е най-важно“, продължава психологът. Ако обаче, кризисните мерки се превърнат в обичаен начин на действие, това е проблем. „Око за око, зъб за зъб“, това е лоша рецепта за добри отношения.
Протестирам срещу лицемерието
В обществото действат много неписани правила, които определят на кого, какво и кога може или не може да бъде казано и те са ни известни. В детството ние ги усвояваме подсъзнателно, общувайки с по-възрастните – обяснява Татяна Воскресенска – а като станем тийнейджъри, започваме да протестираме против тях и да ги нарушаваме, защото в тази възраст ни се отваря възможност и нужда, критично да осмислим опита на нашите родители и обществото, като цяло. В някои тийнейджъри бунтът се задълбочава. „Те са уверени, че се отказват да заблуждават другите, но в този случай, те заблуждават себе си непризнавайки, че те самите провокират конфликти.“ – смята психологът. Това да бъдеш искрен и да казваш всичко, което мислиш не е едно и също.
Още: Лекар: Какъв е нормалният пулс на човек в покой?
Още: Кумкуат - екзотичният цитрусов плод и неговите ползи
Оставам верен на себе си
„Изневерих на мъжа си и сама му казах го казах“, заявява 32 годишната Марина, „Аз съм такава, каквато съм и се приемам, дори и да не се гордея с постъпките си“. Да обичаме себе си винаги, независимо от нищо , е наше неотменимо право. Но да търсим такава безусловна любов от другите, означава да отречем, че сме възрастни хора и че отговаряме за постъпките си. „ Така се обичат само малките деца – заради усмивката им и заради розовите им бузки“, коментира психоаналитикът Майкъл Стора, „ Но към шестата година детето се учи да лъже и открива, че понякога го обичат, заради това което казва. Така, започва самостоятелността. Лъжата създава тайна, а тайната поражда изолация: един знае, а друг не.
„Хора, които нищо не могат да удържат в себе си, често се „самозамразяват“, запазвайки инфантилен модел на поведение. Да казваш всичко, е форма на ексхибиционизъм, която може постави другите хора в неловко положение.“ Отбелязва психоаналитикът.
Какво да правим?
Направете пауза
Да следваш първоначалният импулс невинаги е полезно за нас. Дайте си право да не реагирате на всичко светкавично. Възползвайте се от баналното, но вярно правило- брой до десет, а после отговаряй.Понякога обстоятелствата позволяват отговора да се отложи и с няколко дни. Така получавате двойна изгода: след мълчанието отговорът ви ще има по-голяма стойност, а паузата ще може да го обмислите добре, като отделите важното от второстепенното.
Да анализираме намеренията
Споменете си конкретен случай, когато сте съжалили за думите си. Тогава сте се оказали в ситуация на вътрешен конфликт: от една страна сте искали да кажете нещо важно, но от друга сте се осъдили за действията си. За да се разреши този конфликт, анализирайте намеренията си. Защо ви е било нужно да се изкажете? Каква идея сте съобщили? Какви чувства сте изградили? Какво полезно за вас е имало в това действие? А какво хубаво щеше да има, ако бяхте премълчали? Може би това би ви спасило от неприятни последици? Подобен анализ ще ви помогне да се примирите със себе си.
Да намерим верния начин на изказ
Избягвайте осъждането и такива изказвания, които внушават на другия чувство за вина. Хората имат различна степен на чувствително и това, което наранява един, за друг може да мине незабелязано. В наша власт е, обаче да отделяме повече внимание на това как формулираме мислите си.
