Хан Кубрат обединява българските племена, които живеят около причерноморските степи. Те не само се преборват за своята независимост, но и създават свое ханство, наречено Стара Велика България от византийските историци, което поставя началото на българската държавност.
Легендата за Кубрат
Всички знаем легендата за Кубрат и неговите синове, на които раздава сноп пръчки и ги кара да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитват да счупят снопа, никой не успява. Тогава Кубрат развързва снопа и започва да чупи пръчките една по една. Вдига очи към синовете си и казва: "Докато сте заедно и се поддържате, ще сте като този сноп пръчки, никой няма да може да ви победи. Ако се разделите, ставате слаби и лесно ще ви покорят".
За съжаление синовете на Кубрат не чуват заръката му и тръгват по различни пътища.
Знаете ли колко са синовете на хан Кубрат?
Баян
Баян или Батбаян е най-големият сред братята. Според “Именника на българските владетели” е роден през 629 г., а през 665 г. поема управлението. След 3 години претърпява поражение от хазарите, затова е свален от великите боили и осъден на смърт. На престола застава Аспарух.
За да спаси живота си, Баян сключва договор с хазарите и присъединява своите територии към отцепилия се от Стара Велика България Хазарски хаганат. Спасява се от смъртното наказание, но губи върховната си власт. Потомците на народа му остават в земите на днешна Южна Русия. Няма сведения как умира.
Котраг
Вторият син на Кубрат остава в Стара Велика България и подкрепя по-големия си брат Баян. Не се знае точно как е името на втория син на Кубрат, наричат го така заради племето котраги, което предвожда. Реално Котраг никога не е бил княз, както му се полага след свалянето на брат му, защото се подчиява принудително на хазарите заедно с брат си.
Съществува друга хипотеза, според която Котраг бяга от Стара Велика България и се премества на север, където създава собствена държава, която по-късно става известна като Волжка или Сребърна България.
През 2019 г. в град Самара (днешна Русия) е поставен паметник на хан Котраг с дарения от стотици българи.
Аспарух
След разпадането на Стара Велика България, Аспарух повежда оногундурите, основна част от прабългарите, през реките Днепър и Днестър и заема Онгъла - земята между реките Дунав, Серет и Прут, откъдето започва набези срещу Византия.
Това предизвиква император Константин IV Погонат да предприеме поход срещу Аспарух през 680 г., който завършва с поражение над византийците. През 681 г. Аспарух предприема поход на юг от Хемус в Тракия. Императорът е принуден да поиска мир и подписва договор, с който се задължава да плаща годишен данък. Този договор се счита за официалното признание на новата българска държава.
Кубер
Четвъртият син на Кубрат изгубва владенията си във войната срещу хазарите, но отказва да им се подчини, затова към 668 г. бяга към аварските владения в Банат, където знае, че има много българи.
Предполага се, че управлява земите на днешна Влахия. Кубер бяга при аварите, защото смята, че Аспарух ще изгуби войната с хазарите и с по-големите си братя.
В началото Кубер се подчинява на аварите като васал и присъединява територията си към тях, но впоследствие под негово управление попадат много българи от Илирик и Македония. Когато Аспарух влиза във война срещу аварите и си връща земите на днешно Влашко, Кубер минава на негова страна и започва война срещу тях.
Не знае кога умира, но се предполага, че е жив по времето на хан Тервел.
Защо хан Кубрат е бил християнин – разберете повече по темата
Алцек
Най-малкият син на Кубрат няма никакви шансове да стане владетел, затова още към 665 г. тръгва на запад към Панония. Надява се да привлече на своя страна местните българи и да промени управлението в Аварския хаганат. Алцек е в обтегнати отношения с брат си, затова когато Баян заема престола, оставането на най-малкия брат остава невъзможно. Алцек се заселва в земите на Лангобардското кралство. Следван е от българи, които са бежанци от Аварския хаганат, подложени на гонения във Франкската държава в Бавария, приели да бъдат съюзници на лангобардите, които по това време воювали с византийците в Южна Италия.
Днес няколко десетки селища, разположени южно от Рим, твърдят, че имат жители с български произход.
Най-известното сред тях е Челе ди Булгерия, близо до планината Монте Булгерия, в провинция Салерно, където има паметник на Алцек, а местното население с гордост нарича себе си “потомци на българи”.
