На Коледа се случва най-тайнствената и магична вечеря. На Коледа всеки се прибира у дома.
Започваме от 24 декември - Бъдни вечер. Денят се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа и в Северозападна България - Крачун. Можете да чуете възрастни хора да казват на празника и Детешка Коледа и Мали Божич - все наименования, които подсказват, че тепърва предстои големият празник на Рождеството.
Вечерта в небето пламва необикновена светлина и се явява ангел, който съобщава добрата вест. Според народните вярвания, божията майка се замъчила от Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
В днешни дни се създава традицията с украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. На този празник най-важни са обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които се създават.
Символът на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, отива в гората, за да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището.
На Бъдни вечер огнището не трябва да се изгася, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да поддържа огъня. Именно той е символа на живота в дома както и за раждането на Исус Христос.
Лесна рецепта за ОШАВ: Празничната вечеря не може да мине без него
По бъдника се извършвали и предсказания, ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пази от бродници и житоманци.
Според традициите трапезата трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.
Какво се готви за Коледа в различните краища на България?
Северняшка област
Във Врачанско цялото семейство се събира рано сутринта на Коледа около трапезата. На нея задължително трябва да присъстват печено врабче, вино и люти чушки. На коледната трапеза се слага и пържена „калбаса” – суджук, приготвен от прасето, което се коли със специален ритуал. Масата е богата и тежка – пържоли, баници, погачи, плодове, пълнени чушки, сърми, запечен боб. Поставят се питка – за богатство, мед – за сладост, вино – за сила и чесън – против уроки.
Добруджанска област (вкл. Лудогорието)
В коледния ден на трапезата се слагат главата на прасето, пача, кървавица, наденици, коледни погачи. Хората се събират, веселят се и играят хоро, тъй като по време на пост, това е било забранено. Момите и ергените запазват първата хапка от своето парче от коледния хляб. Слагат я под възглавницата, за да сънуват своя избраник.
Лозови САРМИ за трапезата на Бъдни вечер
Шопска област
На Коледа е единственият случай, в който свинското месо се прекадява и освещава. През останалото време то се смята за нечисто и не се принася в жертва. Според обичая, главата и краката на прасето се сваряват и от тях се приготвя пача.
Пиринска област
На коледната трапеза в Пиринската област можеш да видиш: чомлек, чеверме, домашни питки и погачи, катък, кървавица, суджук, овче мляко, банска капама, бански старец, катино мезе, последните три ястия са особено популярни в района на Банско.
Родопска област
На коледната трапеза в Родопите най-често можеш да видиш тутманик, баница, пататник, качамак, пълнена кокошка и червено вино. Пеят се песни и се вият кръшни хора, а тон на веселбата дават гайдарите!
Тракийска област (вкл. Странджанска)
На странджанската трапеза на Бъдни вечер задължително присъстват обреден хляб, варен боб (или царевица) и варено жито. Те са символ на слънцето, което от този ден започва да расте.
