Дихателната система на птиците е най-ефективната в животинския свят. Това далеч не е случайно – причината е, че дори на много голяма надморска височина, в условията на разреден въздух и недостиг на кислород, птиците трябва да могат да получават достатъчно количество от него.
Уникалната физиология на дишането при птиците се обуславя от особеностите на тяхната анатомия, която създава условия за т. нар. двойно дишане.
Дихателната система на птиците включва обичайните органи: дихателни пътища (ноздри, носна кухина, ларинкс, трахея, бронхи) и сдвоени гъбести бели дробове, слети с ребрата и слабо еластични. Трахеята преминава в 2 бронха, които многократно се разклоняват във вторични бронхи. Но някои от вторичните бронхи не се разклоняват и се простират отвъд белите дробове, за да образуват въздушни торбички между вътрешните органи, мускулите и вътрешните кухи кости.
Дихателната система на птиците е много уникална, тя се състои от бели дробове и въздушни торбички. Повечето птици имат четири чифтни (цервикална, проторакална, метаторакална и коремна) и една нечифтна въздушна торбичка (междуключична). Освен това обемът на въздушните торбички е 10 пъти по-голям от обема на белите дробове.
Когато птиците вдишват, част от въздуха навлиза в белите им дробове, а друга – във въздушните торбички
Още: Тях не ги е страх от горските пожари: Птици и насекоми, които имат полза от бедствието (СНИМКИ)
По време на издишване въздухът от въздушните торбички също навлиза в белите дробове, където се извършва газова обмяна или т. нар „газообмен“. По този начин насищането на кръвта с кислород става както по време на вдишване, така и при издишване. Това явление се нарича двойно дишане. Колкото по-често работят крилете, толкова по-интензивна е циркулацията на въздуха. Следователно по време на един акт на дишане въздухът преминава през белите дробове на птиците на два пъти - по време на вдишване и издишване, като всеки път кръвта се обогатява с кислород. Именно този процес и представлява двойното дишане.
В допълнение към функцията, свързана с дишането, въздушните торбички участват в терморегулацията, премахвайки излишната топлина с издишания и изтощен въздух. Работата на въздушните торбички по време на плуване и гмуркане помага за регулиране на плътността на тялото.
Още: Над 1000 са намерените мъртви птици край Копривщица
В покой птиците дишат бавно. Актът на дишане се осъществява чрез промяна на обема на гръдния кош, когато гръдната кост се отдалечи или се приближи до гръбначния стълб. Обаче по време на полет гръдните мускули на птиците работят активно, така че гърдите са фиксирани и неподвижни. Именно въздушните торбички предпазват птиците от задушаване. Повдигането на крилете води до механично разтягане на въздушните торбички. Когато крилете са повдигнати, въздушните торбички се разтягат механично, пълнят се с въздух, който се издухва през белите дробове. Когато крилете се спуснат, торбичките, напротив, се присвиват и въздухът от тях навлиза в белите дробове. Така кръвта се насища с кислород два пъти – по време на вдишване и издишване.
Лесен начин да привлечете птици в градината: Засадете тези растения
По този начин въздушните торбички играят ролята на разширения на част от дихателните пътища, докато белите дробове са плътни (неразтегливи) „гъбести тела". Въздухът, постъпващ в дихателната система по време на вдишване, се разделя на две части. Една част, чрез най-малките разклонения на бронхите (бронхиолите), достига до клетките на белите дробове и предоставя кислород на кръвта, като отнема въглероден двуокис от нея (използваният въздух, който е бил в белите дробове до този момент, се изтласква в предни въздушни торбички); друга част от свежия въздух през клоните на някои бронхи от втори ред веднага навлиза в задните въздушни торбички. При издишване изходящият въздух от предните торбички се изтласква през транзитните бронхи, докато въздухът от задните торбички навлиза в белите дробове, участвайки в газообмена с кръвта.
Още: След новогодишната заря: Стотици планински чинки са загинали край Копривщица (СНИМКИ)
По-пълното извличане на кислород от въздуха се улеснява от притока на кръв в капилярите на белите дробове срещу движението на въздуха и така се осъществява т. нар. противопоточен газоомен.
---
