Жените не бива да се занимават с различни дейности. Не трябва да тъкат, да шият, да плетат, за да е здраво домочадието. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът Иглика Мишкова по повод 15 август – Голяма Богородица. „В някои региони, за да не влизат болестите вкъщи под прага са слагали бял трън. В храмовете се носят сладки плодове, грозде, дини. Раздават се обредни хлябове за „Бог да прости” умрелите, за здраве и благополучие на живите. На този ден около иконите на Пресвета Богородица са струпани множество дарове от жени, които очакват бебе. За добра реколта обикновено се сее жито, което се пресипва през главата на убита змия. В някои региони това става около самия празник, а в други е между Голяма и Малка Богородица“, обясни Мишкова. По думите й понеже Голяма Богородица е изключително важен празник в нашата традиция, до този празник хората е трябвало да приключат с вършитбата.
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
„В нашата традиция има позната поговорка, която казва: „До Богородица сламата е жито, а след Богородица житото вече става слама”. Самите обредни хлябове за този ден се приготвят от новото смляно жито. И като на всеки един празник се правят и прогнози за бъдещата реколта. Вярва се, че годината ще бъде плодородна, ако на този ден вали дъжд. На следващият ден също се гледа какво ще бъде времето и каквото е то, се вярва, че такова ще е през цялата есен“, добави тя.
Етнологът допълни, че в миналото в преобладаващата част от домовете задължително се е давал курбан за деня на Голяма Богородица. „Колели са агнета по същия начин, както на Гергьовден. Обикновено свещениците са освещавали поне по една торба сол, за да могат хората да я ползват, за да посолят агнето, което ще пекат, за да може да бъде осветено и то. Не е имало възможност да се обиколи в абсолютно всички къщи. Хората ходят на църкви, палят задължително свещи пред иконата. Прикадява се трапезата. На нея задължително присъства, както винаги хлябът“, посочи Мишкова. Тя обясни, че няма празник в нашата традиция, в който да отсъства обредният хляб. „Чак след като всичко е осветено се разчупва хлябът и хората вече могат да седнат да празнуват. За деня на Успение Богородично хората подготвят множество специални хлябове, Богородичните пити, които се раздават за здраве, изцеление и да се измоли покровителството на Божията майка“, каза още Иглика Мишкова.
