На 27 декември отбелязваме Стефановден. Свети Стефан се е титулуван още като „Първомъченик“, защото пръв пострадва заради християнската вяра. Той бил наклеветен от юдейските жреци, че богохулства и призовава за нарушаване на Мойсейвите закони, осъдили го на смърт и тълпата го убила с камъни в Йосафатовата долина близо до Ерусалим. Тялото му било оставено непогребано, за храна на зверове и хищни птици.
В българската православна традиция се смята, че на Стефановден се приключва старата година и се прави път на новата. Това очевидно е влияние на превода на името му от старогръцки, където „стефан“ означава „венец“ - сиреч, денят увенчава изминаващата година и се прави равносметка на извършените полезни и добри дела.
По традиция стопанката на дома започва още по тъмно да меси обредна пита и готви ястия с месо – готви кисело зеле със свинско, месни сарми, а главното ястие на трапезата е баница, също с месо; в някои региони е прието да се приготвя цяла печена кокошка на фурна. Въобще, това е семеен празник на изобилието и трапезата трябва да е отрупана, богата и сита. Всички се събират за обяд; самата софра не се раздига, а остава до вечерта и празнуването продължава.
Още: Стефановден: Какво задължително се прави и не се прави
Периодът от Стефановден до Йордановден е известен като „Мръсни дни“ (Поганови, Некръстени дни) - тогава се избягва да се венчават, не се правят кръщенета и панихиди.
На Стефановден младоженците, които са се задомили тази година, оказват уважение на кумовете си, като им гостуват. Посещението им трае до залез слънце, след което се прибират, защото се смята, че в „мръсните дни“ по тъмно обикалят „тъмни сили“ - вещери и караконджоли, срещата с които предвещава злини и неприятности, най-вече за младите семейства.
В този ден момите „ладуват“ - тоест, чрез особени ритуали се опитват да гадаят кога и за кого ще се омъжат. Това се прави, като към китка връзват пръстен, гривна или гердан и ги потапят в котле с т. нар. „мълчана вода“ - която е налята от извора в пълно мълчание, а самото котле се покрива с червена кърпа или покривка. Вечерта поставят под възглавницата си няколко зърна ечемик. На сутринта някоя от девойките се пременува като булка на сватба и вади последователно китките от котлето – другите пеят и с ваденето на всяка китка гадаят кой ще е женихът на съответната мома.
Омъжените жени също не се оставят без внимание – онези, които все още не са родили, и бременните този ден не работят никаква домакинска работа; вярва се, че така им се осигурява леко раждане.
Още: Кои са задължителни ястия за Стефановден?
Единствената домакинска дейност на този ден е приготвянето на храна – но не се работи нищо друго: почистване, пране, тъкане, шиене, предене. Вярва се, че ако се работи с остри инструменти: игли и ножици, тоест, когато се кроят и шият дрехи, особено мъжки облекла, то вълците с техните също остри зъби ще нападат мъжете, когато са на къра.
Пепел и жарава не се изхвърлят, защото така се размножават вещери, вещици и т. нар. „бродници“ - особен вид магьосници, които бродят по нощите и правят магии.
Още: Кои 3 ястия са задължителни за Стефановден?
На Стефанов ден е забранено половото общуване, защото се смята, че заченатите тогава деца ще се родят с недъзи; също, че има риск, когато пораснат, да бъдат залюбени от змей или змеица.
По време на „мръсните дни“ може да се къпят само малки деца – но в такъв случай най-късно на другия ден жените трябва да ушият и облекат ризка на детето, за да не се превърне в караконджол, когато порасне.
В този период е добре да се носи чесън, зашит в дреха – така биват отблъсквани злите сили.
Вкусни рецепти с тиква за празничната трапеза на Стефановден
