Надбъбречните жлези са чифтен орган, който е част от ендокринната система. Подобно на други жлези с вътрешна секреция, те са много малки по размер, но играят огромна роля в тялото заради хормоните, които произвеждат. Както подсказва името им, надбъбречните жлези се намират близо до бъбреците, в горните им полюси.
Какво е кортизол и как влияе на кръвното ви налягане
Какви функции изпълняват надбъбречните жлези?
Ролята, която надбъбречните жлези играят в тялото, не трябва да се подценява. Малко жлези могат да се сравняват с тях по броя на видовете хормони, които произвеждат.
На първо място, заслужава да се отбележи водещата роля на надбъбречните жлези в реакцията на организма към стрес от типа "борба или бягство". Те синтезират хормони на стреса, които са необходими на човек, за да се адаптира към променящите се условия на околната среда и да реагира адекватно на физически заплахи.
Как да намалим нивата на кортизол по естествен начин?
Други хормони на надбъбречните жлези играят важна роля в регулирането на метаболитните процеси, функцията на имунната система, водно-солевия баланс, функционирането на сърдечно-съдовата система и цикъла сън-събуждане. При хората нарушенията във функционирането на жлезите могат да доведат до сериозни патологии, включително животозастрашаващи.
Надбъбречни хормони
Минералкортикоиди
Основният представител на тази група е алдостеронът. Деоксикортикостеронът и кортикостеронът имат по-слаба минералкортикоидна активност. Има също доказателства, че глюкокортикоидът кортизол може да действа като много слаб минералкортикоид.
Основният ефект на тези надбъбречни хормони е да засилят реабсорбцията на натрий в бъбречните тубули. След натрия се увеличава реабсорбцията на вода, което води до увеличаване на кръвния обем и повишено кръвно налягане. Преносът на натрий и течност от съдовото русло към тъканите се засилва.
В същото време се увеличава екскрецията на калий в тубулите. Когато нивото на катиони на този минерал в кръвта се повиши, синтезът на алдостерон се увеличава значително.
Глюкокортикоиди
Най-активният глюкокортикоид в човешкото тяло е кортизолът. По-малко активни са кортикостерон, кортизон, 11-дехидрокортикостерон и 11-деоксикортизол. Глюкокортикоидите предизвикват различни ефекти. Техните нива, предимно кортизол, се повишават при стрес, активирайки така наречената хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос. По този начин основната цел на тези хормони е да осигурят адекватно функциониране на тялото при стресови условия. На физиологично ниво това се осигурява от следните ефекти:
5 добавки за понижаване на нивата на кортизол
• Повишено кръвно налягане поради повишена чувствителност на гладката мускулатура на съдовите стени към вазоконстриктори и потискане на освобождаването на азотен оксид и други вазодилататори.
• Потискане на имунната система. Поради това свойство глюкокортикоидните лекарства се използват широко в медицината като имуносупресори.
• Активиране на глюконеогенезата и намаляване на периферното усвояване на глюкоза. По този начин глюкокортикоидите действат като инсулинови антагонисти.
• Повишен катаболизъм и потискане на протеиновия синтез, особено в кожата, мускулната тъкан и костите.
• Разрушаване на мазнините в крайниците и отлагането им в областта на тялото.
Андрогени
Zona reticularis на надбъбречната кора произвежда хормони със слаба андрогенна активност: дехидроепиандростерон (DHEA), дехидроепиандростерон сулфат (DHEA-S), андростендион. Впоследствие те, предимно DHEA, се трансформират в активни мъжки полови хормони в тестисите, яйчниците и периферните тъкани.
Катехоламини
Надбъбречните катехоламини включват адреналин и норадреналин. Те са известни като "хормони на стреса" и са отговорни за задействането на реакцията на борба или бягство. С увеличаване на нивата им кръвното налягане се повишава и нивата на кръвната захар се повишават. Пулсът се ускорява, луменът на бронхите се разширява. Кръвоносните съдове във вътрешните органи се спазмират, а в мускулите, напротив, се разширяват. Това води до преразпределение на кръвта в полза на органи, които директно отговарят на стреса.
Заболявания, свързани с дисфункция на надбъбречните жлези
Сред заболяванията на надбъбречните жлези най-честите патологии са следните:
• Болестта на Адисон се характеризира с хронична надбъбречна недостатъчност, която причинява дефицит на глюкокортикоиди и други кортикални хормони.
• Синдромът на Кушинг най-често възниква поради употребата на глюкокортикостероидни лекарства.
• Вродената надбъбречна хиперплазия е генетично заболяване, при което се нарушава синтеза на кортикални хормони, предимно алдостерон и кортизол. Андрогените, напротив, често се произвеждат в излишък.
Лекар: Това са първите симптоми на висок кортизол
• Хипералдостеронизмът е заболяване, при което се увеличава производството на алдостерон. Най-често е първичен и възниква при първични тумори (синдром на Conn) или двустранна надбъбречна хиперплазия.
• Вирилизацията на надбъбречните жлези се развива при излишно производство на андрогени в резултат на тумори и вродена хиперплазия. Симптомите се появяват главно при деца, юноши и жени.
• Феохромоцитомът е тумор на надбъбречната медула, който се развива от хромафинови клетки.
