Знаете ли, че съществува Закон за българския език? Ето част от него:
“ Официалният език в Република България е българският книжовен език.
Графичната система на българския език е кирилицата.
Държавните и общинските органи, в съответствие с възложените им правомощия, са длъжни да създават условия и да насърчават изучаването и ползването на българския книжовен език, включително и извън територията на Република България.”
Дълг на всеки от нас е да познава родния си език, да го използва грамотно, както устно, така и писмено. Всеки език се развива и променя постоянно, българският не прави изключение.
Навлизането на чужди думи е естествено явление, особено в днешния глобален свят, в който живеем.
Кои са най-трудните думи за писане в българския език?
Езикът непрестанно се обогатява с нови думи, а някои по-стари постепенно излизат от употреба. Навлизането на технологиите в нашия живот и глобализацията на света са сред главните причини за навлизане на чужди думи. Не трябва да забравяме, обаче, че често прекаленото използване само на чужди думи показва желание за претенциозност, превзетост и неестествен говор.
През 2021 г. е издаден “Речник на новите думи в българския език”. Според съставителите през последните 20 години в българската лексика са навлезли 2700 нови чужди думи.
Чуждите думи, които навлизат в българския език са два вида - заемки и чуждици.
Заемки
Това са думи, с които назоваваме нови понятия и явления, за които няма българско съответствие. Някои от заемките са така дълбоко навлезли в българския език, че не може да си представим техен заместител. Ето част от тях:
автомобил
апетит
асансьор
библиотека
блуза
бонбон
букет
бюро
гардероб
електричество
етикет
захар
климат
колан
компютър
костюм
крем
паспорт
пижама
поща
ресторант
портмоне
театър
телевизор
телефон
тоалетна
техник
хотел
Пример за заемки са почти всички професии, за които нямаме своя българска дума: архитект, инженер, сервитьор, козметик, фризьор, барман, шофьор, адвокат, юрист.
Топ 30 на най-красивите български думи, които рядко използваме
Чуждици
Това са думи, понятия или изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, се налагат чуждите еквиваленти.
Ето примери за чуждици и съответно българската дума със същото или подобно значение.
алтернатива - възможност
баланс - равновесие
бодигард - телохранител
визита - посещение
дехидратация - обезводняване
дигитален - цифров
дискаунт - отстъпка
дисплей - екран
донът - поничка
еквивалентен - равностоен
ивент - събитие
инспирирам - вдъхновявам
интелект - ум, разум
кеш - в брой
колапс - разпадане, разпад
комуникирам - общувам
комфорт - удобство
коректен - точен, правилен
кукис - бисквитки
кураж - смелост, решителност
кусур - недостатък
лайквам - харесвам
лайфстайл -. начин на живот
лежерен - спокоен, отпуснат
локация - място
медиатор - посредник
мениджър - управител, ръководител
опция - избор
парти - забава, забавление
рисърч - проучване, изследване
рушвет - подкуп
сеир - зрелище
ситуация - положение, състояние
сори - извинявам се, съжалявам
стартира - започва
старт - начало
съпорт - подкрепа
таргет - цел
уикенд - събота и неделя, край на седмицата, почивни дни
файда - полза
фамилия - семейство
фен - привърженик
флексибъл - гъвкав, подвижен
фундамент - основа
Един от най-големите застъпници на използване на български думи в нашия език е Иван Вазов. Той въвежда в употреба думите ладия, призори, пролом, тътен. Автор е и на собствени думи: несретник, вестникопродавец, едноселец, купеновиден. В езиковата дейност на Вазов се наблюдава пуризъм. Той се обявява против употребата на вече утвърдени чужди думи, напр. "тротоар" трябва да се замени с "плочник", "площад" - с "мегдан", "секция" - с "отдел".
Вазов използва заемки, само ако в живата реч липсват съответните изразни средства, напр. паспорт, чиновник, монументален. Благодарение на него в българския език се налагат думите "разкош" вместо "лукс", "изненада" вместо "сюрприз", "излет" вместо "екскурзия", "безучастие" вместо "апатия".
