Японските думи „сепуку“ и „харакири“ се пишат с едни същи йероглифи и означават едно и също действие - но се четат малко по-различно (поради корените си в китайската йероглифна система).
Харакири
Понятието „харакири“ се е вкоренило сред западните хора, които най-често описват дословно японската традиция за разрязване на корема, въведена през 1180 г. от известния самурай Минамото-но Йоримаса.
Традицията на сепуку като цяло е неразривно свързана с концепцията за „Бушидо“ - кодекса на честта на самурая, който диктувал поведението и морала на човека. Този кодекс наблягал върху поддържането на честта и репутацията. Извършването на сепуку се разглеждало като най-добрата възможност за изкупление и запазване на честта.
Още: Смъртоносна новогодишна традиция в Япония: Двама души умряха, задавяйки се с мочи
Когато самураят осъзнае, че битката е загубена и домът муу скоро ще падне, той може да се уедини в самота и да извърши харакири – тоест, да разпори корема си с меч или специален кинжал, наричан „танто“, „метедзаси“, „кусунгобу“, за да избегне пленяване от враговете, което гарантира, че неговтаа честта остава непокътната.
„Сепуку“ описва по-„благороден“ начин на харакири и традиционна самурайска практика, която обикновено се отнася до ритуална саможертва в присъствието на други хора, следвайки определен последователност от действия.
Като минимум, за да извърши сепуку, човек трябвало да спазва ясни правила.
Още: Ако Христо Иванов подаде оставка, ще си направя харакири.
1. Военните управители на Япония – шогуните, които били с едно стъпало по-ниско от императора във феодалната йерархия, както и местните феодални владетели - „даймио“, можели да заповядат на самурай да извърши сепуку за реално или предполагаемо пренебрежение или обида (Минамото-но Йоримаса, който пръв извършил сепуку, бил даймио). Самураят бил длъжен да се подчини, за да не опозори себе си и цялото си семейство. Понякога на пленени самураи се предлагаше тази възможност от вражеския пълководец, ако той бил достатъчно благороден и позволявал на победените бойци да запазят честта си.
2. За да се подготвят психологически за сепуку, на самураите било позволено да прекарат целия ден в писане на „поема на смъртта“ и пиене на висококачествено саке.
3. Обикновено по време на сепуку на самурая присъствали зрители.
4. След това самураят сядал и разпарял корема си с кръстовидни движения на камата кусунгобо. Според будистките схващания човешката душа се намира в корема. Така, "разкривайки" корема си, самураят демонстрира пред другите своята лоялност и чистота пред своя господар.
Още: Самурайски текстове разкриват шокиращи подробности за самоубийствения ритуал сепуку
5. И обикновено по време на сепуку помощникът на самурая, който се наричал „кайсяку“, му отсичал главата с удар на меча „катана“, за да облекчи страданието на човека и да му гарантира достойна смърт.
За разлика от сепуку, по време на харакири нямало свидетели, нямало благородна подготовка за този процес, нито помощник, който да прекъсне мъчението - поради което самураят, извършил харакири, оставал в мъчителна агония дълго време (от няколко часа до дни).
Японците обикновено въобще не използват термина „харакири“,
дори ако самураят си тръгне по погрешен начин, без да спазва ритуалните правила на кодекса „Бушидо“.
Самураите можели да извършат сепуку също и в знак на политически протест или да покажат своята огромна скръб от смъртта на любим господар. Но тази практика се наричала „джунши“ (т. е. сепуку на васал след смъртта на неговия господар). В крайна сметка кодексът „Бушидо“ предписва, че той трябва да бъде верен на господаря не само през живота си, но и след смъртта.
Още: Кибератака засегна японските авиолинии (ВИДЕО)
В допълнение към запазване на личната чест, практиката на сепуку е била използвана от управляващата класа и като форма на смъртно наказание. Вместо позорна екзекуция, на високопоставени държавни служители и самураи се предлагала възможността да извършат сепуку като средство за възстановяване на честта на семейството си. В противен случай (ако човек откаже сепуку или избяга), всичките му земи и богатства можели да бъдат конфискувани в полза на държавата.
---
