В студените зимни месеци дори най-големият въздържател не може да не се изкуши от греяната ракия само, като си помисли за приятната, при това развеселяваща топлина, която ни предлага тя. Нейното приготвяне не изисква някакви особени реквизити, само известни познания по неособено сложната „технология“.
Една от азбучните истини за греяната ракия е, че тя се приготвя непосредствено, преди да се пие. Какви аксесоари е нужно да си приготвим? Джезве (иначе казано – кафениче). Може чайник, даже електрически; или просто най-обикновено емайлирано канче. Котлон, бъркалка. За сервирането – керамични ракиени чашки; най-подходящи са специални чашки с чучурче, от които няма да се задавяте заради горещите благоуханни изпарения.
Какво е перфектното съотношение захар-вода за ракия?
Класическа греяна ракия от Централна Северна България
В джезвето сипвате 1-2 с. л. захар – количеството зависи от степента на сладост, която ще предпочетете. Но, така или иначе, по-добре вместо захар да сложите мед – по принцип е по-полезно за здравето, а и вкусът се получава по-приятен. Слагате джезвето на котлона и разбърквате захарта (или меда). Ако е захар – би трябвало да се карамелизира, а медът да се превърне в съвсем течна субстанция.
На обикновено джезве наливате 200 г ракия и продължавате с разбъркването, докато се получи еднородна смес и наоколо ви се разнесе приятно ухание. Принципно в този момент греяната ракия е почти готова, но ако искате да й придадете съвсем завършен вид, сега е моментът да добавите подправките, които предпочитате.
Класическите в случая са няколко кулинарни карамфилчета, нарязани кори от цитрусови плодове, канела (за предпочитане пръчка, а не канелен прах в пакетче), парченца нарязана сушена дюля, слива или ябълка. Щом ракията достигне етапа „почти кипване“, секунди преди него я дръпвате от котлона и захлупвате джезвето. 5 минути в това състояние ракията поема всичките аромати и ухания. Сервира се най-добре в специални чашки с чучурчета – от тях не поемате горещите изпарения, които често задавят пиячите.
Греяна ракия от Горноджумайско
На места в Югозападна България отначало се сипва ракията в тенджерка (предполага се, че дозировката е за по-голяма компания) и щом се затопли, постепенно се добавя захарта. Започвате да разбърквате, докато се стопи. Добавяте 20 зърна чер пипер. Нарязвате дюля и ябълка на неголеми резенчета и ги пускате в тенджерката. Щом наближи да заври, добавяте половин ч. л. лют червен пипер и половин кафеена лъжичка канела. Щом ракията кипне, я дръпвате от котлона, прецеждате, добавяте 1 с. л. мед и разбърквате. Сервирате в малки керамични чашки.
Как се прави най-пивката сливова ракия?
Кеймада
Интересно е, че в испанската област Галисия има стара традиция да се прави от тамошната ракия „орухо“ нискоалкохолна напитка, наречена „кеймада“ - която силно напомня нашата греяна ракия; но испанците отиват докрай в „греенето“ на „орухото“ и направо го запалват.
Защото начинът на приготовление на „кеймадата“ е следният. В дълбока керамична купа се изсипват нарязана лимонова кора, захар и смляно кафе, заливат се с „орухо“, след което получената смес се подпалва - огънят обикновено придобива красив и вълшебен яркосин цвят. Напитката, която се получава като резултат след угасването му, има значително по-нисък алкохолен градус от самото оригинално орухо (то достига от 30 до 60 алкохолни градуса) и се пие гореща, обикновено от по-малки или по-големи керамични чаши.
Приготвянето на кеймада е исторически свързано с практиката на народните лечители – знахарите. В някои области на Галисия все още се приписват лечебни и дори мистични свойства на тази напитка. В тази връзка запалването на орухо в купа често е придружено от произнасяне на заклинания и намисляне на желания - такива церемонии спомагат за популяризирането на кеймадата сред туристите.
