Къде е Христо Ботев при избухване на Априлското въстание?
Българската емиграция в Румъния не остава безучастна при новината за готвеното въстание в поробените български земи. Започва събиране на средства за въоръжаване на чети, които да преминат Дунав и помогнат на въстаниците.
На 20 април 1876 година Христо Ботев е в Одеса, където събира средства и води български офицери, които са там на руска служба.
След отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да преминат река Дунав начело на създадените чети, те остават без войвода. Така Христо Ботев е избран за главен войвода.
Идеята за превземането на “Радецки”
Четата на Христо Ботев наброява около 200 души и няма как да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли на малки лодки. Затова трябва да се измисли друг план. Още през август 1875 г. БРЦК обмисля възможността за подкрепа на бъдещото въстание чрез стоварване на четници с кораби. Спорно е чия е идеята за този план. Според Стоян Заимов тя е на Никола Обретенов и Георги Апостолов. Панайот Хитов твърди, че това е негова идея, споделена в разговор с Ботев. Независимо кой е инициаторът, именно Ботев се заема с осъществяването.
Четниците трябва да се качат на различни пристанища, преоблечени като обикновени пътници или градинари. Оръжието трябва да се качи в сандъци и да бъде изкарано в момента, когато трябва да се установи български контрол над парахода. От съображения за сигурност Ботев споделя плана само на малка част от четниците. Повечето от тях знаят, че отиват в Сърбия.
Колко на брой са стихотворенията на Христо Ботев?
Превземането на “Радецки”
“Радецки” е австро-унгарски пътнически параход, построен през 1851 г., който се използва за редовни превози по река Дунав. Носи името на фелдмаршал Йозеф Радецки, словак по произход.
На 16 май 1876 г. Христо Ботев и група мъже се качват на “Радецки” от Гюргево. Изпратени са условни телеграми, с които се нарежда на четниците, намиращи се в различни румънски пристанища, да се качат на същия кораб.
Такива има в Зимнич, Турну Мъгуреле, Бекет. Облечени са като градинари и крият оръжието и униформите в сандъци. Общият им брой е около 205.
На 17 май предварително избрани четници заемат машинното отделение и други командни пунктове в парахода. Пленяват капитан Дагоберт Енглендер. Ботев му поставя ултиматум корабът да спре на българския бряг при Козлодуй, връчва му писмо и му заявява “Ние отиваме да се притечем на помощ на нашите въстанали братя за свободата и независимостта на скъпото ни отечество България!”
Капитанът призовава към ред и предлага корабът да спре на румънския бряг, но въоръжените четници застават заплашително около него.
По-късно Енглендер пише в спомените си:
“Самият Ботев ми направи силно впечатление със своята коректност, енергия и темперамент. Още преди да наближим брега, той ме повика да се уверя, че както параходната каса, така и товарът са непокътнати. От онова време произлиза високото уважение, което храня към българите!”
Енглендер сякаш забравя задълженията си и предлага корабът да бърза, защото след тях се движи турски параход, да се спре внимателно, без повреди на кораба, а на борда му да не се показват въстаниците с униформата, оръжието и знамето. Ботев приема тези условия. Коректното държане на четниците прави силно впечатление сред екипажа и пътниците.
При превземането на кораба и след това не е дадена нито една жертва, няма грабежи и насилия, обиди и сбивания. Капитан Енглендер не само помага на четата, но и отказва на турците да бъде превозена с кораба турска войска до Козлодуй, която да тръгне по следите на четата.
Какво се случва със съпругата на Христо Ботев след смъртта му
Кавалерът на българския орден “За граждански заслуги” капитан Дагоберт Енглендер умира през 1925 г. Името му остава завинаги свързано с подвига на Ботевата чета ис освободителното движение.
На Козлодуйския бряг
На няколко километра западно от Козлодуй с развято знаме четата слиза и коленичи на родна земя. По-късно капитан Енглендер споделя в спомените си:
“Последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва…Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение - вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество…Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата. Сцената беше тържествена и трогателно. След това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи 2-3 минути. След това извика се едногласно “Ура, да живее България!”
