Днес, реалният живот се проектира в социалните мрежи, гъмжащи от хора без самочувствие, с нисък коефициент на интелигентност и липса на домашно възпитание, които всячески се опитват да наложат свето мнение и така да се почувстват социално значими. Обикновено те са яростни критикари и не проявяват и капчица толерантност към мнението на техни опоненти. Противоположно на тях са интелигентните хора с високо самочувствие, които рядко отговарят на просташките обиди и остават спокойни, индиферентни по отношението на негативното мнение за тях от страна на другите.
По правило, те са психически силни и стабилно възпитани личности, които, освен че не реагират на обидите, са склонни да оправдаят вътре в себе си, онези, които ги „заливат“ с обидни квалификации, единствено, за да прикрият ниското си самочувствие и несигурността да защитават дадена позиция. Тези „добри“ хора съзнават, че и да нямат контрол върху мнението на други хора, то имат контрол над собствените си емоции, така че са в състояние да елиминират негативните сили, стремящи се да нарушат тяхното спокойствие, радост и успехи. Запомнете, ако вашето щастие или скръб се базират върху мнението на други хора, то не може да бъдете доволни, камо ли да изпитвате чувство на щастие.
Обидни изказвания твърде често се чуват и в Народното събрание, но там причините рядко са личностни и почти на 100% са на политическа основа. Обидният негативизъм в такива случаи не е задължително да е присъщ на сипещия хули индивид, а е резултат от политическите му пристрастия, но със сигурност е белег за лошо възпитание.
Вечните критикари няма да се зарадват на чуждия успех, тъй като самите те не са били в състояние да бъдат на нужното ниво. Мисловният им процес е предимно ирационален и нелогичен и отговорът на техните неразумни мнения и поведения би затруднил постигането на житейските цели. Обективно погледнато обаче, тези хора не са виновни, че никога не са доволни от това, което други са постигнали.
Важно е да се помни, че независимо дали приетите действия са били ефективни или не, те ще бъдат предмет на осъдителен анализ, така че много енергия и време ще бъдат спестени, ако на подобни провокации внимание не се обръща. Освен това прекаленото съсредоточаване върху правотата на негативните забележки е излишно – те трябва да бъдат приемани спокойно и с достойнство, докато позитивните отзиви трябва да бъдат повод за открита радост.
Словесните обиди могат трайно да влияят върху мислите и личността на порядъчните, не изпитващи омраза хора, и така да предизвикат състояние на стрес, депресия и тревожност. Това прави обаче, хората да са податливи на различни заболявания. Хората, които избягват да отговарят на обиди, са, по правило, далеч по-щастливи и относително по-здрави отколкото тези, за които кавгите са се превърнали в ежедневие.