Уинстън Чърчил е известен с множество остри забележки за българите. Една от най-известните от тях е че "българите са грешен народ, който той познава вече повече от 30 години". Каква е причината за това негативно отношение на Чърчил към България? То действително има сериозна история, но днес ще ви кажем и как един български преводач успява да си върне на Чърчил за пиперливите коментари.
Още: Знаете ли как се приспива Коледна звезда?
Още: Гулията ни носи тези 7 невероятни ползи - ето кои са те
Защо Чърчил има негативно отношение към българите
Основната причина за това са някои събития по време на Първата световна война. През този период, Уинстън Чърчил е Лорд на Адмиралдейството - позиция, която отговаря на министър на военноморските сили на Великобритания. Той застъпва идеята за военна операция в Галиполи срещу Османската империя. Целта му е да помогне на Руската империя във военния конфликт с османците, като същевременно осигури възможност за превземането на Цариград от Великобритания. По тозин начин британците ще имат контрол над ключовите протоци - Босфор и Дарданели.
Съществен елемент от стратегията на Чърчил е включването на България. Според него, ако България се присъедини към Антантата, Османската империя ще бъде изолирана и слаба. Въпреки това, българите решават да се присъединят на страната на Централните сили. Въпреки неуспеха, Чърчил продължава операцията, което довежда до една от най-големите победи на Кемал Ататюрк в Галиполи, където англо-френската войска е разбита, което отбелязва началото на модерната Турска държава. Провалът на Чърчил тежко се отразява на неговата репутация и му отнема много време, за да се върне на ръководен пост във Великобритания. Има предположения, че Чърчил обвинява българите за провала си, което се отразява най-очевидно в неговото отношение към България по време на Втората световна война.
Чърчил срещу България по време на Втората световна война
Това отношение се запазва и по време на Втората световна война. Чърчил се стреми да запази влиянието на Великобритания на Балканите, като включва Гърция в сферата си на влияние. Той полага усилия да защити гръцките интереси, които са в пряк конфликт с тези на България, особено по отношение на Беломорска Тракия. След края на войната, но преди Парижкия мирен договор, Чърчил държи реч в Атина, в която обяснява, че териториалните претенции на Гърция към България ще бъдат удовлетворени. Въпреки това, той не успява да изпълни обещанието си, като България не губи териториите, притежавани преди войната.
Още: Каква е причината да не се раздига масата на Бъдни вечер?
Български преводач си го връща на Чърчил
Има един анекдот, който се споменава като интересен детайл от разговорите между Чърчил и българската дипломация. Той е описан в книгата на Иван Мартинов "Нестригани спомени" от 1986 г. По време на почивката между работните срещи по подписването на Парижкия мирен договор(1947 година), Чърчил решил да се пошегува с българската делегация пред Вячеслав Молотов (представителят на СССР), като казал: "Какъв народ са българите, щом още си честитят банята." Българските представители били много смутени от тази обида, но един от нашите преводачи успял да отговори духовито на Чърчил: "Да, сър, вярно е че си честитим банята, но вие още си честите когато спите с жените си."
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025