Преди 100 години т.нар. суфражетки са изиграли определяща роля за правото на британските жени да гласуват. По онова време жените са имали малко права и никакво участие в политическия живот.
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
Активистките са се борили за правото на глас още от 1870 г. Във Великобртания те са били организирани в организацията "Женски социален и политически съюз" от Емелин Панкхърст в Манчестър през 1903 г. Тяхното мото е било "Действия, а не думи" и те са се изживявали като боркини и активистки в името на каузата си.
Методите им не били нито миролюбиви, нито деликатни. Те чупели витрини, слагали бомби и саботирали електрическата мрежа. Радикалността на действията им шокирала британското кралство. Най-зрелищната им акция е бомбен атентат срещу жилището на премиера Дейвид Лойд Джордж през 1913 година.
Същата година Емили Дейвидсън става първата активистка, дала живота с като "мъченица" на идеите си. Тя се хвърля под копитата на коня, който се състезава за крал Джордж V по време на надбягванията Epsom Derby. Много от суфражетките са хвърлени в затвора, където започват гладни стачки. Не се знае колко точно жени са членували в организацията на Емелин Панкхъртс, но общественото мнение е било против тях. Жените смятали, че суфражетките предават тяхната роля на съпруги и майки.
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Още: Знаете ли кой е "измислил" Дядо Коледа?
В началото на Първата световна война Емилин Паркхърст призовава жените в организацията си да сложат оръжие и да помагат във войната.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 23 декември - какъв църковен празник е утре, традиции и обичаи
Жените във Великобритания официално получават право да гласуват със същите права като мъжете на 6 февруари 1918 година. Емелин Паркхърст вече не е сред живите, но името ѝ остава завинаги символ на борбата на британските жени за равноправие. Къщата ѝ в Манчестър, където основава своето движение, днес е къща музей. Недалеч от британския парламент се издига нейна бронзова статуя.
