Уникална изложба на 263 радиоприемника, произведени в почти цяла Европа и САЩ, откриват довечера в Смолян. Тя е събирана дълго време от радио-телевизионния техник Съби Мезински, като изложбата ще се съчетае с неговата кръгла 70-годишнина.
Гостите на изложбата довечера ще бъдат поканени да танцуват под звуците на любимото му и най-старо радио в цялата колекция - „Филипс“, произведен в Холандия през 1927 г. Те ще видят и немския „Телефункен“ от същото време – кръмчарско радио, наричано „Котешка глава“. Навремето го ползвали за забави, като изкарвали колоната пред заведението.
Сред експонатите му е и радиото „Мир 154“, като в кабинета на съветския диктатор Йосиф Висарионович Сталин.
Имаше приказка, че съм притежавал и радиото на Хитлер, което не е вярно. Когато излезе тази информация, една седмица не съм излизал от вкъщи, защото постоянно ме питаха: "Къде ти е радиото на Хитлер?", смее се родопчанинът .
Такива апарати Хрушчов е подарявал на премиерите на Китай и Монголия. Произведени са само определена бройка.
Придобил го със замяна. „Запознах се с аташето по културата на Русия в посолството. Баща му в Москва е колекционер като мен. Пращах му руски радиоапарати от тук със самолет. А те ми подариха това. Тежи 56 килограма“, горд е Мезински.
Но има и още по-тежко (100 кг) и много по-мощно, от Кувейт, ползвано от шейх. Докарано е от ТИР-аджия със специално разрешение. 10 години в София го ползвали за танци в „Славянска беседа“. Освен УКВ-радио, има и грамофон. „ Като излизат новите неща, един колега ми се обади: "Мезински, тук има нещо за тебе, но трябва да дойдеш с камион!" , споделя той.
Фантастично, в 1958-ма година в Русия произвели радио „Фестивал“, което е с дистанционно. Може от кухнята са си пуснеш музика в хола. На Олимпиадата през 1960-та година на всички златни медалисти им подарили по едно такова. На Мезински му е дарение от морски капитан във Варна.
Негово притежание е немски приемник „Браун БСК 239Ф“. Когато нашите войници гонили германците в Югославия, го открили в един окоп.
Райковец дарил за езкспозицията батерийно радио „Нора“, което оставил в дума му командващият немските войски в Смолян.
Изумителен екземпляр за времето си „Олимпия 401“ проектира станцията като на електронно табло, а е произведен през 39-та година. Съби го получил в насипно състояние, с много сложна механика вътре и диск, а лещите, които усилват светлината на проектора, поръчал от Германия.
Удивителна е и българската му колекция. Тя е цял сектор от 72 лампови радиоприемника. Най-старият е от 1939 г., произведен от Братя Алтимирови във фабриката за радиоапарати "Бралт" - Русе.
Има два ръчно правени радиоприемника от царско време. Изработени са по поръчка в Пловдив тайно, тъй като радиата били запечатвани, за да ловят само една станция. Те не са завеждани в пощата, което тогава било задължение за всички, не са плащани и данъци за тях.
„Баща ми ги е поръчал. Като са ги донесли, са били скривани, властта да не ги знае, защото в онова време хората не трябвало да научават много, а само това, което трябва“, разказва въодушевен колекционерът.
Началото на хобито му е от 1975-та година.
„Отидох да ремонтирам един телевизор в Райково на едни мои познати. Собственикът Манол Гечев - шофьор на линейка, ми даде за части едно радио, което държи на тавана. Той ми го свали, беше силно прашасало. Аз го прибрах. Възстанових го, реставрирах го и го сложих вкъщи, в библиотеката. Преди да дойде в Смолян радиото е било в кметството на Ксанти, Гърция. Баща му работил там и когато си тръгва за България, му го подаряват, защото имали ново. В Славейно го слушали 15-ина години. След това идва при мен. Беше първото, а след това още и още. И това е резултатът“, казва радио-телевизионният техник.
Оттам-насетне започнали да изхвърлят ламповите радиоапарати, понеже навлизат новите, транзисторни модели. Познати, приятели, колеги знаели, че Съби Мезински от Смолян колекционира и му носели дарове, но над 65% са купувани от него.
„В България има много колеги, които държат приемници в стаи, изби, но изложба никой не е правил. А аз правя четвърто изложение“, казва със задоволство притежателят на уникалната сбирка.
