Таралежите са род дребни бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae).
Още: Неща, които едно дете никога няма да прости на родителите си: Дори когато са стари и немощни
Още: Гъвкава диета - гъвкаво ядем каквото си искаме
Те са средни по размер. Дължината на тялото е 20-25 см, а на опашката – 5 см. Характерно за тях е наличието на покривка от бодли, видоизменени и удебелени косми, по гръбната и страничната част на тялото.
Цветът на таралежите може да бъде различен. Горната част обикновено е тъмнокафява със светли върхове на бодлите, но може да бъде и черна или светла, до белезникаво-сивкава. Коремната част при различните видове е кафеникава, сива или черна, с или без различно по форма и размери бяло петно на гърдите.
Главата е голяма, а муцуната е удължена и силно подвижна. Характерно за черепа е, че теменните и челните кости са широки и изпъкнали със значително надочно стеснение. Долната страна на черепа е плоска и всички кости са разположени в една равнина.
Още: Какво задължително се слага на маса на Бъдни вечер
Още: Ползи и приложение на белия пипер
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
След забавните клипчета с котки, тези с таралежите са вторите най-търсени в интернет. Но колко знаете за тези бодливи бозайници - освен това колко сладко изглеждат, когато се къпят?
Супер яки факта за таралежите
Таралежите са известни с бодливите си шипове, които имат навсякъде, освен по лицето, краката и корема.
Шиповете им са за защита, както докато спят, така и когато се сблъскват с врагове. Извивайки се в стегната топка и скривайки си главата, опашката и краката, те защитават уязвимите части на тялото си.
Още: Лекар: Този витамин понижава холестерола
Тялото на възрастни таралежи варира от 14 до 30 сантиметра, а опашката им може да добави от един до шест сантиметра.
Когато се родят (може да има до седем бебета), техните шипове са меки и къси. Но скоро след раждането шиповете им се втвърдяват, ставайки по-остри и по-дълги.
Бебетата остават в гнездото, докато навършат три седмици. По това време очите им са отворени, шиповете им са ефективни и те могат спокойно да следват майка си извън гнездото, докато тя търси храна.
Бременността трае 31-39 дни. Обикновено отглеждат едно поколение годишно, но понякога и две. От едно поколение излизат 4-5 малки. Те са слепи и ярко розови. Тежат 20 грама. На 14-16-ия ден отварят очи. На 18-ия ден се образуват бодли по гърба им.
Започват да се размножават едва след като изкарат първата си зима. Живеят 3-4 години, но понякога възрастта им достига 6-8 години.
Любимата храна на таралежа са насекомите,следвани от малки мишки, охлюви, гущери, жаби и дори змии. Таралежите са и растителноядни — ядат още плодове, жълъди и други.
Таралежите са нощни същества, те търсят храна през нощта, но понякога са активни и през деня, особено след като е валяло.
Тези невероятни животни са имунизирани срещу определени отровни растения, които изяждат, преди да направят пениста слюнка в устата си. След това таралежите облизват шиповете си, разпространявайки слюнката с отровата на растението по всички шипове.
Учените вярват, че това може да помогне на таралежите да скрият аромата си от хищници.
Таралежите имат по три пръста на крайниците си и дълги извити нокти.
Има 15 различни вида таралеж, среща се в Европа, Азия и Африка. В България се среща само белогръдият таралеж.
Живеят в гори, селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.
Често заспиват зимен сън.
Естествени врагове на таралежите са лисицата, язовецът и бухалът.
Въпреки, че са предимно сухоземни животни те са доста добри плувци и могат да се катерят и по дървета!
Те са незаконни в някои части на САЩ. Таралежът придоби известна популярност като домашен любимец, но някои градове и щати все още ги квалифицират като диви животни, на които не е позволено да бъдат отглеждани в домашни условия.
Таралежът има между 5000 и 7000 игли. Мускулите по гърба на животното могат да повдигат и спускат иглите, за да отговорят на заплашителни ситуации.
Таралежите разчитат на слух и мирис, защото имат много слабо зрение. Ограниченото им зрение е най-добро на тъмно като адаптация към нощния им начин на живот.
Те могат да дишат, но не всеки го прави.
Таралежите, които се срещат на територията на България са вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.
В тишината звукът от неговото ходене много наподобява на човешки стъпки.
