Преди Първата световна война германската тежка артилерия била сред най-добрите в света. Още в началото на войната армията на кайзера разполагала с около 3500 тежки оръдия. Немците запазили това превъзходство и до 1918 г. увеличили броя на тежките оръдия на 7860 единици, организирани в 1660 батареи.
Особено място заемали свръхмощните оръдия, към които с право причислявали 420-милиметровата немска мортира „Голямата Берта“, известна също под друго прозвище - „Дебелата Берта“ (немско название - Dicke Berta). С разработката на свръхмощното оръдие се занимавали във фирмата на Алфред Круп.
Създаване
Още: Вавилонската карта на света: Какво крие най-старата известна карта на древния свят
Самият процес на създаване на мортирата започнал през 1904 г. и продължил до 1912 г. С разработката на 420-мм мортири се занимавал директно професор Фриц Раушенбергер, главният конструктор на промишления концерн „Круп“. Проектирането и производството на мортирите се извършвали в завода на фирмата в Есен. Според една хипотеза именно тандемът от разработчици дал на свръхмощната мортира прякора „Голямата Берта“. Това било в чест на внучката на Алфред Круп - той се смятал за истински „оръдеен крал“, който за дълги години превърнал компанията в лидер на германския оръжеен пазар. Внучката му Берта Круп в дадения период била единствен и официален собственик на цялата фирма.
През Първата световна война с названието „Голямата Берта" обозначавали 2 различни вида 420-милиметрови артилерийски системи - полустационарната „Гама“ и мобилната, по-лека версия върху колесен лафет (тип „M“).
Цената на една от „Големите Берти" била приблизително 1 милион марки (днес това са над 5,4 милиона евро). Ресурсът на тези оръдия бил 2000 изстрела (след това цевите се амортизирали и ставали негодни за стрелба). При това, всеки изстрел на такава 420-мм мортира струвала на германците 1500 марки.
Технически характеристики
Още: Когато два милиона години не спря да вали
Първият вариант на „Голямата Берта" била полустационарна 420-мм мортира с дължина на цевта 16 калибъра – 6,723 метра. До 1912 г. в немската армия имало 5 подобни оръдия , а още 5 били произведени в хода на Първата световна война. Освен това, за тях изготвили най-малко 18 резервни цеви. Теглото на артилерийската система достигало 150 тона. Само цевта тежала 22 тона. Мортирата се превозвала единствено в разглобен вид, за целта били необходими 10 железопътни вагона. Теглото й в бойна позиция било 105 тона.
Скорострелността на това 420-мм оръдие била 8 изстрела в час. Основният бронебоен снаряд тежал 1160 кг. Скоростта му била 400 м/сек, максималната далекобойност - 12,5 километра.
Бойно използване
Фугасният снаряд на такова оръдие оставял кратер с размери до 13 метра в диаметър и 6 метра дълбочина. В същото време експлозията произвеждала до 15 хиляди парчета, които запазвали убийствената си сила до 2 километра разстояние. Снарядите пробивали железобетонни стени с дебелина до 1,6 метра , а обикновени бетонни плочи - до 5,5 метра.
Още: Откраднатото съкровище на Монтесума: Тайните на изгубеното ацтекско злато
Бойният дебют на „Големите Берти“ бил обстрелът на белгийския укрепен град Лиеж. При неговата обсада били използвани 124 оръдия, включително две мортири „Голяма Берта“. Дванадесетте форта на Лиеж били превзети от немците за 10 дни.
Германците активно използвали „Големи Берти“ на Западния, но също и на Източния фронт. С тях обстрелвали освен Лиеж, още и Антверпен, Мобьож, Вердюн, Осовец и Ковно.
След войната всички останали на въоръжение 420-мм мортири били унищожени според условията на Версайския договор. Като по чудо германците успели да спасят само едно от от тези оръдия, което по загадъчен и странен начин „изчезнало“ на тестовата площадка на заводите „Круп“. То се завърнало в строя през втората половина на 1930-те години и било използвано от нацистка Германия във Втората световна война – в юни 1942 г. по време на щурма срещу Севастопол, а по-късно през 1944 г. при потушаването на Варшавското въстание.
---
