Васил Левски и Христо Ботев са сред любимите ни национални герои, пред които всички се прекланяме. Познавали ли са се те двамата? Имало ли е среща между тях?
Още: 5 подаръка, които НЕ трябва да подарявате на Нова година 2025
Още: Знаете ли имената на всички елени на Дядо Коледа?
В прочутото си тефтерче Васил Левски лично е преписал прекрасното стихотворение на Ботев “На прощаване”. Известно е, че по-малкият брат на Левски - Христо Кунчев - е сред близкото обкръжение на поета. Съществуват исторически сведения, че двамата се познават, ето част от тях.
Бащата на Ботев учителства в Карлово.
Предполага се, че връзката между Христо Ботев и Васил Левски е задочна още в младежките им години. През 1854 г. бащата на Христо Ботев, даскал Ботьо Петков, се премества със семейството си от Калофер в Карлово, където преподава 2 години в местното класно училище. Същата тази година Васил Левски живее в карловския метох и учи богословие и пеене при учителя на Ботьо Петков, стария учител Райно Попович. Твърде е възможно, при цялата патриархална възрожденска атмосфера на малкия подбалкански град, Левски да е познавал известния вече учител Ботьо Петков и шестгодишния му син Христо.
(според Христо Т.Христов)
Още: Шамфъстък - как влияе на пикочната киселина и холестерола
Още: Стихотворение на деня, 23 декември, от Елин Пелин
10 мисли на Васил Левски, които са актуални и днес
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 подаръка, които да подарите за Нова година 2025 - привличат щастие и късмет
Още: Лекар: Чесън - вдига или сваля кръвна захар и подходящ ли е при диабет
В Букурещ
Още: Знаете ли какъв е нормалният пулс по време на сън?
Още: Пречат ли пердетата на оптималната работа на радиатора?
Според проф. Пламен Павлов най-вероятно запознанството между двамата титани е в читалището “Братска любов” в Букурещ, който е нещо като клуб на “партията на младите”. Ботев и Левски са живели в една квартира в покрайнините на Букурещ, известна като “вятърничевата воденица”. Предполага се, че това се случва в най-мразовитите дни на ноември и началото на декември 1868 г.
Тогава двамата млади мъже все още не са много известни (Ботев е само на 21 години). Легендарно е писмото на Христо Ботев до неговия приятел Киро Тулешков, вестникар и войвода, в което той споделя впечатленията си от Апостола: “...Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел! Вечер - дордето ще легнем - той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…”
За съжаление това писмо не е съхранено. За него научаваме чрез Захари Стоянов от неговата книга “Христо Ботйов. Опит за биография”. Някои критици го приемат като роман, или поне романизирана биография.
Левски помага на Ботев да излезе от затвора
През 1872 г. Христо Ботев попада в затвора във Фокшан. Преди да го заловят, той живее в Браила, Галац, за да не попадне в полезрението на полицията. Това пише в биографията му Захари Стоянов. Ботев прави опит да избяга от затвора, но неуспешно. Обвиняват го, че е комунист и работи срещу румънската държава. На събрание на БРЦК в Букурещ се говори за ареста на Ботев. Любен Каравелов отказва да стане поръчител на поета.
Как е истинското име на Васил Левски?
Левски, който също присъства на това събрание, настоява пред касиера Димитър Ценович, да се плати гаранция за освобождаване на Ботев от затвора. Двамата не смеят да противоречат на Апостола и така Ботев е освободен. Големият революционер, обаче, няма пари, с които да стигне до Букурещ. Български емигранти се обръщат към Любен Каравелов да му помогне, но той отказва. През това време Васил Левски стои в Букурещ с надеждата да се срещне отново с Ботев, но за съжаление, не успява.
Има версия, че Ботев и Левски на са се познавали.
Проф. Иван Стоянов, председател на фондация “Васил Левски”, преди няколко години привежда аргументи против правдоподобността на историята в Букурещ. Проф. Стоянов оспорва не само съвместното съжителство на двамата революционери, но дори и личното им познанство. Липсата на писмото на Кирил Тулешков е сред основните аргументи, че историята за съвместното съжителство в Букурещ, не е реалистична.
Използвани сведения от проф. Пламен Павлов, Христо Т. Христов и проф. Иван Стоянов.
