Термините пословица и поговорка са въведени от бележития български възрожденски книжовник Иван Богоров. А първият, който започва да събира пословици и поговорки в сборник е П.Р.Славейков. Често използваме тези думи с едно и също значение.
Знаете ли, дали има разлика между пословица и поговорка? Да, разлика има.
Може ли да познаете кое от следните е пословица и кое поговорка?
Стените имат уши.
Който се учи, той ще сполучи.
Всяко чудо за три дни.
Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя.
Какво е пословица?
Пословицата е народна мъдрост, изразена в завършено по форма изречение, което сбито и с наситена емоция, предава дълбоки мисли, които обикновено съдържат някаква поука.
Произходът на думата “пословица” не е български. Думата идва от руски език и отговаря на френската дума “proverbe" и на немската "Sprichwort”. В старобългарски се използва “притчи”, което е превод от гръцкото παραβολή (пословица) и вероятно е заето от черковните книги.
Пословиците придават изразителност и убедителност на речта. Изразяват представата за нравствени ценности и неписаните закони и се отличават с изключително тематично разнообразие. Показват ни кои ценности са достойни за уважение - правдата, труда, приятелството, постоянството, уважението. Заклеймяват се мързела, грубостта, глупостта, невежеството, липсата на уважение.
Като не искаш мира, на ти секира.
Приятел в нужда се познава.
Работата краси човека, а мързелът го грози.
Една птичка пролет не прави.
Хубавият кон и под съдран чул се познава.
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Каквото повикало, такова се обадило.
Какво е поговорка?
Поговорката е кратко народно умотворение с преносно значение. Тя е незавършена мисъл и не може да се използва самостоятелно, трябва да е включена в друго изречение. Една от думите в поговорката или всички са изгубили своя пряк смисъл и имат значение само в това съчетание. Използват се най-вече в ежедневната разговорна реч.
От дъжд на вятър (нещо се прави много рядко, от време на време).
След дъжд качулка (късно е вече, не сме направили нещо, когато му е било времето, вече е безсмислено).
Вятър го вее (считаме, че някой е повърхностен, несериозен).
Имала глава да пати (когато искаме да оправдаме някой грешка или постъпка, се едно е било писано да се случи нещо).
Прилики между пословица и поговорка:
* спадат към народното творчество
* нямат автор
* в тях е събрана народната мъдрост
* използват се в художествената литература и в ежедневната реч
* обогатяват речта и познанията за света.
В съвременния език трудно се прави разлика между пословица и поговорка. И все пак ето по какво се различават.
Разлики между пословица и поговорка:
* пословиците са завършени изречения, чийто смисъл е ясен дори и извън съответния контекст, докато поговорката не е напълно завършено изречение. Смисълът на поговорката е ясен само в конкретния контекст.
* поговорките са по-кратки от пословиците
* в поговорката може да липсва сказуемото, защото тя не е завършено изречение
* поговорката е извод от единично наблюдение върху живота, докато пословицата е по-философска и обобщаваща.
Пословици:
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Дявол от тамян не се плаши.
Желязото се кове, докато е горещо.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари.
Който не работи, не трябва да яде.
Краставите магарета през девет земи се подушват.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Поговорки:
През куп за грош
Когато цъфнат налъмите
Бабини деветини
Бели кахъри
Загладил косъма
Капка в морето
Като дупе и гащи
Като две капки вода
Колкото толкова
Повлече крак
Под път и над път.
