Според църковния календар на 20 декември честваме паметта на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец или иначе казано – Игнажден. В цяла България празникът се почита с редица традиции и поверия, които понякога се различават спрямо региона. Днес ще ви запознаем и с изискванията, засягащи празничната трапеза.
Кой е Игнатий Богоносец?
Игнатий Богоносец е заемал важна длъжност - втори пепископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже.
Още: Каква трябва да е трапезата на Игнажден?
Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от Св. Симеон Метафраст (X век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5).
Св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.
Какви са българските традиции и поверия, свързани с празника?
Още: Честваме голям църковен празник на 11 декември – традиции и обичаи
Игнажден се свързва с интересни поверия около първия прекрачил прага на дома, така наречения "полазник". Според народните вярвания, какъвто човек (добър, лош, здрав, болен, богат, беден) пръв премине дома ви, такива ще бъдат членовете на семейството. За това е имало негласна забрана да се ходи на гости сутрин рано.
Сутрин обикновено се ставало рано, за да може стопанката да почисти и приготви дома за първия гост. Като цяло традицията с гостите е много субективна, защото в крайна сметка старите българи са предпочитали да не си ходят особено много по къщите на този ден. Защо? Защото много зависело и как стопанката възприема този, който евентуално ще дойде на гости, а също и как той самият се отнася към този дом. Тоест, можело да бъде здрав и имотен човек, който обаче „не лежи“ на сърцето на домакинята.
На Игнажден е в сила и друго важно поверие – да не се дават пари назаем. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с пълни ръце. Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.
Друго поверие гласи, че жените не трябвало да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно и безпроблемно. Не се пере, за да не ни застигне болест. Освен това не бива да се ядосваме, за да е мирна идната година.
Още: Никулден - необичайни традиции по света
Каква е традиционната празнична трапеза?
В Източна България на Игнажден трапезата се състои само от постни гозби. Всъщност това е денят на първата коледна вечеря и с нея се полага началото на същинските коледни празници.
Разбира се, както на всеки голям празник, питките и обредния хляб са неразделна част от трапезата. В Северозападите части от страната се приготвя игнатски хляб, от който трябвало след прекадяване да хапнат всички в дома за здраве и берекет.
Още: Архангелова задушница 2024 г.: Какво трябва да направите и какво категорично забранява църквата
Поверието гласи, че макар вечерята на празника да е постна, то тя не бива да включва боб, за да не вали градушка през новата година.
Кой празнува имен ден?
На 20 декември имен ден празнуват Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена и производните им.
