Живи същества ли са дърветата? Със сигурност да, макар да не могат да говорят. Те не могат да го правят, но това не значи, че не помагат на хората да се сближават.
Уникален пример как дърветата обединяват хората можем да видим в САЩ. Там, през 1855 година, журналистът Юлий Стърлинг Мортън започва да строи голяма четиристайна къща в Небраска. След завършването на строежа, Мортън осъзнава, че има проблем. Неговата просторна постройка се намира в пуста прерия, което създава трудности при привличането на съседи.
Моментално на Мортън му хрумва идея как да направи мястото по-привлекателно - започва да засажда дървета. Той измислил и как да ангажира хората да му помогнат - предложил празник, на който всички от Небраска да се включат в засаждането. Идеята се харесва от Държавния съвет на щата и през 1872 година в Небраска са засадени милиони дръвчета. Традицията става толкова популярна, че през 1885 година в Небраска се ражда Arbor Day (Ден за засаждане на дървета) , като официален празник, а след това променя датата на 26 април, когато е рожденият ден на Мортън.
Друг, още по-страхотен пример за ролята на дърветата в живота на хората, можем да открием в следната история. През април, 1906 година американският град Сан Франциско се събужда в ужас от страховит земен трус. Земетресението предизвиква огромен пожар, който в един момент заплашва да погълне напълно града. Това не се случва – защото едно дърво спасява целия град на третия ден от пожара. Оказва се, че преди години една част от сградите в Сан Франциско е построена изцяло от секвои. В тези дървета има ниско количество на смола, а кората им е много пореста, т.е. действа като гъба, събирайки непрекъснато влага. Тези обстоятелства правят растението крайно неподходящо за горивен материал. И когато огненият ад е на път да превземе окончателно Сан Франциско, той среща квартал от строени по време на Златната треска къщи. Къщите са направени от секвоя и точно това дърво спира огъня – пожарът угасва сам.
За да бъде здраво и хубаво всяко дърво
Както и хората, дърветата също страдат от болести, а те биват предизвикани по различни причини. Съществуват няколко основни белега, чрез които може да се познае дали дървото е нападнато от някоя болест или вредител. Основно това са всякакви странни петна във всеки цвят, който е по-различен от този на листата, цвета и кората, деформиране на листата на дървото, кафяви петна и гниене. Когато дръвчето е нападнато от вредители, най-сигурният знак са малките почти перфектни дупчици по листата, оформените пашкули с гъсеници, паяжини, полуизядени пъпки и листа. Ако дървото притежава някои от тези симптоми, най-добрият вариант е да се посети аграрна аптека, където, на база „симптомите“, да бъде предвидено и лечение. Много често това се случва чрез пръскане на дървото и отстраняване на заболелите части.
Ако дървото има рани, то те най-вероятно са причинени от градушки, от вредни насекоми и болести, от зимни студове и т.н. Във всички случаи трябва да се вземат мерки за бързо зарастване на раните, защото соковете на наранените тъкани са благоприятна среда за развитие на различни паразитни и полупаразитни гъби и други причинители на болести, които причиняват загниване и затрудняват зарастването на раните. Добър метод на лечение е раните да се заглаждат с остър нож и да се намазват с овощарска замазка или с блажна безирена боя. За намазване не бива да се употребяват лакови бои, защото те съдържат спирт, който действа отровно на клетките и пречи за бързото зарастване на раните.
Известно е, че редица неприятели по овощните растения презимуват в почвата. Такива са черешовата муха, сливовата плодова оса, някои листоминиращи молци и др. При прекопаване на почвата през есента, една част от укрилите се вече там вредители се унищожават механично, други се заравят дълбоко, откъдето не могат да излязат напролет, а трети се изнасят на повърхността и загиват от неблагоприятните климатични условия през зимата. Поради същата причина е добре и да се събира и отстранява шумата от ствола на дървото.
Дървесната кора първа изпитва температурните колебания, замръзва, получава слънчеви изгаряния, напуква се, страда от вредители, загрубява и се бели по естествени причини – затова тя изисква постоянни грижи. Ако е повредена кората, след това започва да се поврежда и дървесината, което води силно отслабване на дървото и преждевременната му смърт.
Друго нещо, което е важно към грижите за дърветата, е прекопаването. В първите години след засаждането е необходимо през горещите лета да се прекопава около корените на дървото и по-често да се полива. По-нататък корените се вкореняват толкова надълбоко,че са необходими най-много едно-две поливания през лятото. Хубаво е през есента да се разкопава около стъблата на дърветата и веднъж на три години се наторява.
Засадените през есента дървета се режат през пролетта. Отрязват се клоните, които прекомерно сгъстяват или пресичат короната.
През първата година след засаждането не трябва да се прави резитба на дърветата и храстите, тъй като и без външна намеса те оформят характерните си корони.
През първата година след засаждането към вечнозелените и иглолистните дръвчета се проявяват особени грижи. Те трябва да се пазят от палещите лъчи на слънцето, като откъм южната страна на растенията може да се поставя сенник от тръстикови пръчки или зебло и заедно с поливането всеки ден се напръскват клоните, за да се увеличава съдържанието на влага във въздуха.
