Още от най-ранна детска възраст, поколения след поколения, почти всяка жена си мечтае да бъде принцеса. Фантазиите за любящия принц, с когото принцесата заживява дълго и щастливо, не са чужди на женската романтична душа, защото на всяко момиче му се иска да бъде обичано, оценено, специално - поне за един ден.
Така в началото на ХХ век, на 27 август 1910 г., на международна конференция на жените социалисти в Копенхаген, този ден за принцесите става реалност. Избраната дата осми март не е случайна. На същата през 1857 г. в Ню Йорк за първи път е организирана масова протестна демонстрация на жени работнички от текстилните фабрики, настояващи за подобряване на условията на труд, равни права с мъжете и намаляване на работното време. През 1911 г. Международният ден на жената се отбелязва за първи път в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, като в подкрепа на жените и в знак на уважение към женската им същност по улиците излизат и стотици хиляди мъже. През 1977 г. Общото събрание на ООН взима решение датата осми март да се превърне в Международен ден за правата на жените.
Днес осми март се отбелязва в повече от половината страни по света. Започнал като политическо социалистическо събитие, датата в днешни дни е известна предимно като денят на жената и на майката.
Празникът е официален за Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам. В страните, предимно от Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок, денят се чества преминавайки в поднасяне на малки подаръчета и цветя в знак на обич и уважение към любимите жени.
В България осми март започва масово да се чества след 9 септември 1944 г., като предимно се отбелязва в предприятия, заводи, учреждения, където се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
Поради тази причина празникът получава и неофициалното наименование „ден на колежката“. След 1960 г. честването взема по-широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. Празникът е приет радушно от повечето жени, тъй като обикновената майка, съпруга, приятелка, колежка, работничка в този ден се превръща в необикновена и почитана жена, в принцеса за един ден. С навлизането на демокрацията честването на датата продължава, но се възприема със смесени чувства.
Според различни, дори феминистки движения празникът е остатък от социалистическия строй, който уронва женската особа и омаловажава женската роля в останалите дни от годината. Но мечтателките с нежни души на принцеси не споделят тези разбирания. За тях датата е загубила политическата си идеология преди години и сега това е ден, в който жените могат да се възползват от това, че са жени и да се зарадват на специално отношение, уважение, галантност и любов в още една дата от годината. И, разбира се, не само на нея. Бъдете обичани и усмихнати, мили жени.
