Закичването с мартеници на празника на Баба Марта е традиция за здраве и дълголетие, пожелание за плодородие и късмет, което символизира новата стопанска година и прераждането на природата. Счита се, че още древните траки гледали на усуканите бял и червен конец като на амулет за здраве и го връзвали на добитъка си. Днес празникът е силно комерсиален, но традицията да се закичваме с мартеници е съхранена.
Научете тези уникални традиции и обичаи за Баба Марта
Кога се свалят мартениците?
Традицията да се носят мартеници извън онова, което легендите ни разказват, е свързана с древната езическа история на Балканите и със земеделските култове към природата. Обичаят е традиционен за района, но докато закичването е винаги на 1 март – в деня на Баба Марта, макар че не е изключено да ви закичат и по-късно, ако на празника някой не е успял да се срещне с вас и да го направи, свалянето на мартениците е по различно време, тъй като битуват различни традиции и обичаи в различните страни и различните краища на страната. Обикновено се счита, че щъркелът като предвестник на пролетта, е знак, че мартеничките могат да бъдат свалени. В някои краища е достатъчно да се види щъркелово гнездо, за да се свалят мартениците, а другаде лястовичката е птицата, след чието завръщане мартеничките се сваляли, като това особено важало за тези, носени на врата. Преди да свалят мартеничките си, когато децата видели летящ щъркел, викали: „На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве“. Поверието е, че ако щъркелът е в полет, ще ти върви годината сякаш „хвърчи. Ако щъркелът бил кацнал, годината щяла да бъде мързелива.
Други традиции за мартениците
Битуват и други интересни традиции, свързани със свалянето на мартениците. Най-любопитните сред тях са свързани с предсказване на бъдещето.
Момите криели свалените мартеници под голям камък, изчаквали да се търколят 6 месеца и проверявали какво друго се криело под камъка до мартениците им. Мравките били лоша поличба – беден съпруг щял да им се падне и да трябва да работят усърдно като мравки за хляба си.
В пиринския край по насекомите, скрили се под камъка до свалените мартеници, гадаели каква ще е годината за стопанството – мравките предвещавали успех в отглеждането на кози и овце, както и че годината ще е богата и плодородна, ще имат успех стопаните с каквото и да се захванат, едрите буболечки подсказвали, че годината ще е късметлийска, калинките – че ще се народи много едър рогат добитък, а паяците означавали, че семейството ще отглежда магаре.
Само в България ли се празнува Баба Марта?
Свалената мартеничка по стара традиция можела да се върже и на цъфнало дръвче – за да е в цветущо здраве онзи, който я е свалил, а болните пускали своите в река, за да отнесе водата всички болести и лошото през изминалата година. В други краища на страната пускането на мартеницата в течаща вода се правело с вярата, че „така ще да ви върви, както тече реката“, тоест за късмет.
Знаете ли кога се свалят мартениците?
Кога се свалят мартениците, ако не видим щъркел?
Ако в градчето ви не долитат щъркели, дали трябва да носите мартеницата, докато някъде зърнете такъв? Традицията повелява мартениците най-късно да се свалят на 25 март, а ако не сте имали щастието да се насладите на грациозната бяла птица с дълъг клюн и червени ботуши, то спокойно на 25 март може да свалите мартеницата и да я закачите на първото цъфнало дърво или храст, които видите. Не е необходимо да носите мартениците си докато видите щъркел, макар че някои отделни и суеверни индивиди спазват именно тази традиция, поради което може да видите мартеници по ръцете им доста след края на месеца на Баба Марта. Това обаче са изключения и в края на март мартеничките са свалени.
3 легенди, които стоят зад мартениците
