Раждайки се в семейна система, ние наследяваме не само таланти, мироглед, начини и алгоритми за оцеляване, но и травматични преживявания, които са ни предадени от нашите родители.
Нина Пилева, психолог, работещ с родители на специални деца, разказва за 5 признака, които издават травми в детството.
1. Безразлична майка
Ако преобладаващото поведение на майката поражда у детето липса на увереност в себе си, проблеми със самооценката, несигурност и чувство за опасност. Тогава в резултат на такова възпитание остават рани и болка. Ако един жизненоважен процес е прекъснат, защото майките ругаят, критикуват, потискат, игнорират, дистанцират и депресират, става трудно да се формира адекватна представа за себе си и за мястото си в света в бъдеще.
В зряла възраст човек се чувства недостатъчно добър или обичан, недостоен за успех и щастие, изпитва чувство на празнота и потиснатост, като всичко това поражда огромна несигурност.
2. Прекомерен контрол
Тук възрастният е винаги бдителен и вкъщи има строги правила. Ограничаване на свободата и действие по заповед. Психологическо сплашване и омаловажаване. Това са директни заповеди, при които се заплашва със сериозни последствия при неподчинение.
Още: 6 черти на външния вид, които детето ще наследи от родителите си
В зряла възраст тези хора не са способни да вземат решения, трудно общуват с другите, страхуват се да изразяват мнението си, да изразяват себе си и да удовлетворяват потребностите си.
3. Подценяване на резултата
Тук възрастният обвинява детето за всичко, което не се получава. Критикува всяко ръкоделие, всяка рисунка, злорадства, че детето не си връзва добре връзките на обувките.
Такива деца в зряла възраст започват да доказват на всички, че са по-добри от всички останали. Оттук се появява перфекционизмът. Свирете на пиано - елементарно. Създаване проект - лесно! Правене на салто - няма проблем.
Още: Наистина ли избираме родителите си, преди да се родим?
Чувството, че това са идеалните хора, които са слезли от небето и знаят как да направят всичко в този живот! А в действителност: чувстват, че не са достатъчно добри, смятат, че любовта трябва да се заслужи, вечно се чувстват виновни и мислят, че са лоши хора.
4. Обръщане на ролите
Тук родителят е неспособен да се справи с нищо сам. Няма значение какво се е случило: депресия, болест, партньорът е напуснал, трудна съдба. Детето трябва да „размени“ ролите си и да поеме грижите на възрастния. Започва да се грижи, да готви, ако има брат или сестра, които да се грижат за него, да изслушва всички несправедливости на света и да вари отвара за махмурлук.
В зряла възраст за такива хора е трудно да изградят каквито и да било взаимоотношения. Те винаги са свръхотговорни, а понякога и педантични. Не умеят да се радват и на банални желания. Самите те се нуждаят от помощ и закрила.
5. Аз знам по-добре от теб
През 1928 г. д-р Дейвис и неговите колеги създават специализирана детска градина със специална диета. Експерименталната група включвала деца на възраст от 6 до 11 месеца от семейства в неравностойно положение или бедни семейства. Много от децата имали здравословни проблеми, дължащи се на недохранване преди изследването - рахит, недостиг на тегло, анемия и др. Експериментът продължил 6 години.
Какъв е бил смисълът на експеримента?
Бебетата е трябвало да бъдат отбити рано и не са имали опит в яденето на твърда храна. Предпоставка за експеримента беше отсъствието на нагласи: предразсъдъци и предпочитания към храненето, а възрастните не можеха да влияят на процеса.
Списъкът с храни трябваше да включва храни от животински и растителен произход: аминокиселини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, както и ябълки, банани, картофи, маруля, говеждо месо, риба, черен дроб, бъбреци, сол.
Когато децата сигнализираха, че искат да ядат определена храна, персоналът им даваше лъжица или помагаше на най-малките да преглътнат. Забранено било да се изрича каквото и да било одобрение или неодобрение. Храната стриктно се изваждаше само 12-25 минути след като детето спре да се храни, а ястията се поставяха в различни чинии и децата можеха да избират продукт по метода на пробата и грешката, като се съсредоточаваха върху вкуса, мириса, върху усещането за комфорт след хранене.
Резултатите от експеримента:
Децата не са имали симптоми на запек, повръщане или диария. Ако се появи настинка, тя продължава не повече от три дни и е много лека и без усложнения. По време на епидемия (която се появи по време на експеримента) апетитът на децата се възвръщаше бързо за 12 до 24 часа.
„Сложи си шапка, защото ще ти стане студено!“, „Първо супа, после сладкиши!“, „Няма да станеш от масата, докато не изядеш всичко!“, „Слез от пързалката, защото ще паднеш!“. Кой знае това?
В зряла възраст такъв човек не може да взема самостоятелни решения. Той разчита на мнението на другите, завижда и се оплаква на съдбата, че на някого му е лесно да върши всичко, а ти не си отгледал син, не си построил къща или не си посадил дърво до 30-годишна възраст.
Не подрязвайте крилата на децата си. Докато децата не са усвоили родителските послания, те знаят точно какво искат. Ако в някакъв момент разпознаете - себе си, не се отчайвайте: подхранвайте вътрешната си опора и се грижете за себе си.
