И въпреки че много научни изследвания подкрепят краткосрочния стрес като ключов елемент за оцеляването, в дългосрочен план последствията, които носи за тялото, могат да бъдат опустошителни, ако не го отстраним.
Раздразнителност, тревожност, депресия, главоболие и безсъние са сред най-често цитираните от специалистите последици, като всички те се отнасят до симптоми, свързани с поведението или психическото състояние.
1. Имунна система
Приливът на хормони, освободени от стреса, намалява реакцията на тялото към чужди нашественици. Вирусите, бактериите и други вредни за здравето агенти проникват по-лесно в тялото ни.
Специалистите са на мнение, че "стресът има много негативни ефекти върху тялото ни. Когато сте стресирани, сте по-податливи на заразяване с вирусни заболявания."
Грипът и обикновената настинка, както и други инфекции, са най-честите, но стресът може също да увеличи времето, необходимо за възстановяване от заболяване или нараняване.
2. Сексуалност и репродуктивна система
Ако има нещо, с което експертите са единодушни, то е, че стресът е изтощителен както за тялото, така и за ума. Ето защо, казва Американският институт по стрес, не е необичайно да загубите сексуално желание по време на силен стрес .
Ако стресът продължи дълго време, нивата на тестостерон при мъжа могат да започнат да падат. Това може да попречи на производството на сперматозоиди и да причини еректилна дисфункция или импотентност.
Хроничният стрес може също да увеличи риска от инфекция на мъжките репродуктивни органи като простатата и тестисите.
При жените стресът може да повлияе на менструалния цикъл . Това може да доведе до нередовни, по-тежки или по-болезнени менструации.
Хроничният стрес може също да увеличи физическите симптоми на менопаузата.
3. Храносмилателна система
Киселини, рефлукс, подуване на корема или запек са едни от най-неудобните дългосрочни ефекти, когато стресът стане хроничен.
Освен това, в отговор на тази ситуация, черният дроб произвежда захар, която отива директно в кръвния поток.
Хората под продължителен стрес може да не са в състояние да се справят с това допълнително повишаване на глюкозата.
Това предполага повишен риск от развитие на диабет тип 2.
4. Сърце и дихателна система
Ако вече имате проблем с дишането като астма или емфизем, стресът може да затрудни дишането.
В стресови ситуации сърцето също изпомпва по-бързо. Хормоните карат кръвоносните съдове да се свиват и да отклоняват повече кислород към мускулите, което повишава кръвното налягане.
Когато кръвното налягане се повиши, нараства и рискът от инсулт или инфаркт
5. Мускули
Мускулното напрежение от стрес може да причини главоболие, болки в гърба и раменете и болки в тялото.
Но ако всички тези вътрешни симптоми не са достатъчни, хроничният стрес благоприятства появата на поведенчески дисбаланси, като хранителни разстройства или злоупотреба с наркотици или алкохол.
Без значение какъв живот водите, какъв стандарт поддържате, как минава ежедневието ви, какви проблеми имате...опитайте те се максимално да ограничите стреса и стресовите ситуации. Със сигурност ще ви бъде от полза.