Ако решим да потърсим в интернет информация по въпроса кое е най-дългото село в България, ще установим, че за това звание претендират три села. Те са: Пчелиново в община Гурково, Старозагорска област, разпростряло се на дължина 7 км; Градево – община Симитли, Благоевградска област, с 15 км; и Рибарица, община Тетевен, област Ловешка – 27 км. Напълно е възможно да има разногласия и спорове по въпроса за критериите, чрез които се определя „дължината“ на дадено село – разпръснатост на заселения терен, присъединени допълнителни къщи и махали и т. н., но поне засега класацията се оформя в този си вид.
Рибарица е очарователно и живописно курортно село насред Балкана, на 12 километра от Тетевен. Намира се в подножието на връх Петрахиля, чиито отвесни скали предлагат чудесни възможности за атрактивен алпинизъм. Разположено е по бреговете на река Бели Вит. Неговата гледка е особено колоритна с разпръснатите из цялата му зона къщи и вили, гушнали се сред цветна зеленина. Както често в такива планински селища, тук обикновено цари спокойствие и тишина, а въздухът е напоен с ароматите на най-различни планински китки и билки.
Както личи по названието на селото, тук на въдичарите се предлагат богати възможности за речен риболов, най-вече в местността Върбака, намираща се на 4 км от селото в посока Тетевен. На разположение на рибарите, освен Бели Вит, са и по-малките реки Брязовка, Заводна, Костина, Стара Рибарица, Червената река, Дебелщина.
Туризмът тук е с отдавнашни традиции. Първите вили са построени през 1906 г. Говори се, че царете Фердинанд и Борис ІІІ посещавали тези места. В селото имал вила прославеният генерал Владимир Вазов, в нея идвал на гости и брат му – народният писател Иван Вазов.
Едни от най-пленителните моменти на живота тук са успешните опити за запазване на старите обичаи и традиции: все още има действащи воденици, които мелят брашно, работят майстори-резбари и килимари, вари се известната сливова ракия.
Сред туристите са особено популярни биосферният резерват „Царичина“ и Националният парк „Централен Балкан“, където се полагат грижи за запазване на природата в първозданния й недокоснат вид. Почитателите на пешите преходи в планински и гористи местности често използват Рибарица за изходен пункт към хижите „Вежен“ и „Бенковски“.
Близките местности са свидетели на един от най-трагичните моменти в българската история – смъртта на ръководителя на Априлското въстание от 1876 г., войводата Георги Бенковски.
На 25 май 1876 г. след предателство той загива при устроена от турците засада в местността Костина, а сподвижниците му биват заловени. Спасява се само Захари Стоянов, който пада в река Костина и нейните води го отнасят надолу – по-късно тези събития са описани в неговата книга „Записки по българските въстания“.
Паметта на Бенковски тук е увековечена с паметник, а всяка година датата на гибелта му се почита с исторически реконструкции, чрез които актьори и статисти пресъздават величавите, драматични и трагични събития от времето на Априлското въстание.
