Родителите, които имат високи нива на напрежение с възрастните си деца, се чувстват тъжни, тревожни, разочаровани и празни отвътре. Много са причините, които обуславят негативното отношение и обтегнатите отношения между порасналите деца и техните родители.
Преди да разгледаме три от тях, нека не забравяме, че никой родител не е съвършен. Може би най-разочароващото за много родители е, че под интензивността на начина, по който общуват, може би правейки натрапчиви коментари и показвайки проблемни умения за изслушване, те обикновено обичат пълнолетните си деца и искат най-доброто за тях.
Окуражаващата новина е, че независимо от възрастта на вашето пораснало дете, наличието на нагласа за растеж, готовността да се учите от неуспехите и грешките, е най-добрият начин да постигнете по-добри резултати във вашите взаимоотношения. Сега нека разгледаме три основни причини, поради които вашето пораснало дете може да се отнася зле с вас.
Децата попиват нашите проблеми като гъби
1. НЕРАЗРЕШЕНО ЕМОЦИОНАЛНО НАПРЕЖЕНИЕ
Напрегнатите емоции между родителите и пълнолетните деца могат да възникнат по много причини, като например различия в ценностите, конфликти по повод на минали събития или борба с освобождаването от стари роли и динамика. Тези напрегнати емоции могат да доведат до стрес, безпокойство и проблеми в отношенията и за двете страни.
Когато децата пораснат и развият собствена идентичност, те могат да развият ценности или убеждения, които са в противоречие с тези на родителите им, което води до разногласия и напрежение.
Стари конфликти или травми, които никога не са били напълно разрешени, могат да изплуват отново на по-късен етап от живота и да предизвикат напрежение между родителите и пълнолетните деца. Друг голям източник на неразрешено емоционално напрежение между родители и пораснали деца е моделът на лоша комуникация, който може да доведе до недоразумения и болезнени спорове.
Кое е по-вредно за децата - използването на смартфон или гледането на телевизия?
2. НЕ ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ В РОЛИТЕ И ОТГОВОРНОСТИТЕ
Когато децата станат големи и зрели, родителите може да се борят с прехода им от ролята на дете към тази на независим възрастен. Това означава, че на някои родители им е трудно да се откажат от родителската си роля. Може да има няколко причини, поради които родителите трудно възприемат своите пораснали деца като възрастни. Една от тях е носталгията. На родителите може да им е трудно да се отърсят от спомените за децата си като млади, зависими индивиди и да се борят да ги видят като независими възрастни. Друга причина е, че родителите може да имат естествена склонност да защитават и да се грижат за децата си, дори когато те станат възрастни, и може да им е трудно да се приспособят към новата динамика, в която детето им е по-самостоятелно.
Друг проблем, който често наблюдавам, е, че родителите имат определени очаквания за живота на децата си и трудно се приспособяват към промени, които се отклоняват от тези очаквания. Освен това родителите може да не са се запознали достатъчно с живота на своите пораснали деца и да не разбират напълно нивото на отговорност и независимост, което те са постигнали.
Правата на детето - истинските проблеми, не тези на Гери-Никол
3. ИЗРАЗЯВАНЕ НА КРИТИКА И ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ
Родителите, които са силно критични или пренебрежително настроени към чувствата или постиженията на възрастното си дете, могат да причинят емоционална вреда. Това може да накара детето да се почувства маловажно или сякаш никога няма да може да покрие стандартите на родителите си.
Продължаващото пренебрежително отношение към възрастното дете може да го накара да се чувства безпомощно и неспособно. Това може да доведе до чувство на неадекватност и липса на увереност. Ако сте били емоционално дистанцирани или пренебрегвани, това може допълнително да накара детето ви да се чувства недооценено или нежелано.
Когато възрастните деца усещат критика и недействителност, те могат да развият чувство на изоставяне или отхвърляне. Използването на чувство за вина, срам или други манипулативни тактики за контролиране на поведението на възрастното дете може да причини значителни емоционални вреди.
Това може да накара детето да се чувства така, сякаш не контролира собствения си живот, и да доведе до чувство на негодувание и гняв. И накрая, родителите, които не зачитат границите и независимостта на своето пораснало дете, могат да рискуват порасналите им деца да се отчуждят от тях. Това е така, защото вашето пълнолетно дете вероятно чувства, че не може да избяга от вашето влияние или контрол.
Защо е много лошо да лъжеш детето си и до какви проблеми води тази лъжа
Важно е да се отбележи, че тези поведения могат да се появят във всеки тип семейство и дори могат да бъдат непреднамерени от страна на родителя. Затова бъдете наясно с поведението си и с това как то може да се отрази на емоционалното благополучие на детето ви. Ако продължавате да изпитвате затруднения при общуването с възрастното си дете, потърсете помощта на терапевт или консултант. Те могат да ви помогнат да преодолеете всички скрити проблеми, които може да допринасят за вашите борби и конфликти.
