Морето винаги е било муза и вдъхновение, без значение дали става дума за поезия, музика или картини. Днес ще ви споделим 3 от най-прочувствените български стихове, посветени на необятната синева.
1. Измислица ли е морето?
(Христо Фотев)
Още: 5 вдъхновяващи цитата за морето и вълните
Още: Колко видове минзухари се срещат в нашата страна
Още: Стихотворение на деня, 22 януари, от Пейо Яворов
Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Още: Трябва ли да се пълни догоре с гориво резервоарът на колата през зимата
Още: Защо се смята, че бирената мая помага за силен имунитет
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Още: Какъв църковен празник е на 22 януари - традиции и обичаи
Още: Уж е супа топчета по турски, но пасва и на нашия вкус
Още: Слънчево и горещо време през почивните дни
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
2. Морето
(Петя Дубарова)
Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват – балерини живи!
Колко са щастливи, весело се плъзгат
рибките червени, розови и златни!
Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат
във водите сини, хладни, благодатни.
Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват
чудни хубавици – белите медузи.
И трептящо тяло сякаш са обвили
със красиво було и прозрачни блузи.
3. Море
(Дамян Дамянов)
Много дни аз пътувах към теб.
Много нощи насън те измислях.
Твоят образ - ту тих, ту свиреп -
ме връхлиташе с гларусен писък.
И невиждал наяве море,
те обличах в лирични представи.
Ала все не успявах добре
от мечтите море да направя!
Все ти давах фалшиви черти:
Урагани, акули зъбати,
синя бездна, която трещи,
или сал с еднооки пирати...
Днес за пръв път заставам пред теб.
И дошъл от света фантазиран,
виждам колко е бил той нелеп!
В миг те губя и пак те намирам!
Ти ме срещаш спокойно, без залп.
Не, в теб нищо особено няма!
Ти приличаш на моя сълза -
на сълза, ала много голяма!
