На 18 години Саша Грей опакова багажа си и се премества в Лос Анджелис, съзнателно насочвайки се към порноиндустрията. Явно е била достатъчно целеустремена, защото след шест месеца вече е обявена за новата Джена Джеймисън, появява се на страниците на различни списания, в телевизионни предавания и прави фотосесии с фотографи от ранга на Тери Ричардсън.
Три години по-късно, на 21 години, Саша сензационно обявява излизането си от професията и заявява, че е решена да се насочи към по-удовлетворяващи проекти. Холивуд я призовава – една от първите й роли е във филма на номинирания за Оскар режисьор Стивън Содърбърг The Girlfriend Experience. Оттогава Саша участва в няколко филма, изявява се и като музикантка и диджей, а на пазара вече излезе и първият й роман „Обществото на Жулиет”, в който се преплитат сюжети от действителността и еротични фантазии. Според Саша на жените все още им предстои дълъг път до достигане на пълното им сексуално освобождение.
Започнали сте в порнографията, после сте се насочили към киното и музиката, а вече издавате първия си роман. Смятате ли, че сега е подходящото време за излизането на романа ви?
Защо не. Това е страхотен въпрос. Всъщност от доста време агентът ми ме подтикваше да напиша еротичен роман. Разбирах защо звучеше напълно логично, но за мен това нямаше смисъл преди успеха на подобни романи – като „Петдесет нюанса сиво” например. Много хора по някаква причина – вероятно съвпадението с моето име (Грей – на англ. „сиво” – съвпада и с името на главния герой в романа) – постоянно свързваха книгата с мен. Агентът ми дойде и каза, че е крайно време да направим нещо. Не бях сигурна, не бях напълно уверена във възможностите си. Заех се с идеята за романа и само след месец вече имахме материал, който да изпратим по издателствата. Хората го хареса и реагираха много бързо.
Чели ли сте „Петдесет нюанса сиво”? Вдъхновихте ли се от нея?
Да, прочетох я. Винаги е добре да се прочете какво има на пазара от жанра, в който сте решили да се изявявате. Усещам обаче, че заради миналото си в порното наистина мога да предложа нещо различно, нещо по-специално.
Разкажете ни накратко за книгата си „Обществото на Жулиет”. Каква е основната сюжетна линия?
Разказва се за млада студентка Катрин, която гледа филма „Дневна красавица” за първи път. Той й повлиява силно, освен това тя развива лека мания по своя преподавател по история на киното и започва да се съмнява в страхотната връзка, която има. Отношението на приятеля й към нея се променя. Започва нейното сексуално пробуждане и постепенно тя започва да изследва различните страни на своята сексуалност, които дотогава са били прикрити и неразвити. Катрин трябва да се научи да ръководи своите фантазии, да се справя с тях. Както се налага на всички ни да го направим в един или друг момент от живота ни.
Каква част от книгата ви се основава на личните ви житейски преживявания?
Идеята за младо момиче, студентка по филмова режисура, която се бори с фантазиите си, определено е вдъхновена от мен самата, когато бях на 17-18 години. Останалото е до голяма степен почерпено като идеи от различни филми и книги, както и от реалността в нашето общество. Това е сатиричен, еротичен роман и в него не бива да търсите някаква информативност. Около нас постоянно се случват някакви скандали, затова е напълно очевидно какво в книгата е отражение на действителността и защо съм го избрала.
Разкажете ни за проучванията, които сте правили във връзка с писането си, извън вашите лични преживявания.
Да видим... „Therese the Philosopher” („Терез, философът”, Жан Батист Бойе, ХVIII в.) и „The Sadeian Woman”(„Жената на Сад, или идеология на порнографията”, Анджела Картър, 1978 г.) са две от книгите, които ме вдъхновиха до голяма степен за този роман, най-вече за „пътуването” на Катрин, за това как тя иска да преодолее вината, която изпитва, заради новите си чувства и емоции. Списъкът с филмите ще бъде много дълъг, но някои от най-очевидните са „Belle de jour”, „Cruising”, „Made in U.S.A” и „Contempt”.
Може ли да свържете себе си с това, което преживява Катрин в книгата?
Определено. Исках да създам героиня, с която не само аз, но и други хора да могат да се идентифицират и свържат. Исках тя да има истински проблеми, не някакви хипотетични, стилизирани емоции и драми. Мисля, че повечето хора, особено жените, често се борят със сексуалните си желания. Особено когато имаме фантазии, които може да по-различни или смятани за „мръсни” и неморални от обществото. И когато няма с кого да поговориш за това, е наистина трудно. Когато само слушаш за своята сексуалност и тепърва я изследваш, е трудно да се пребориш с това, което обществото те учи – кое е погрешно и кое е мръсно и не бива нито да го изпитваш, нито да мислиш за него. Затова мисля, че „Жената на Сад” е толкова важна книга и е необходимо колкото се може повече жени да я прочетат. Наистина исках Катрин да изпита и да преживее тези чувства, но и да не бъде сексуално наивна. Нашето поколение има неограничен достъп до информация, ние не сме наивни по тези въпроси, просто сме донякъде потиснати и не сме научени как да се справяме с тези чувства. Исках Катрин да може да се справя в подобни ситуации, да се научи как да преминава през тях по позитивен начин, да има контрол върху тях, а очевидно връзката с приятеля й не й дава достатъчно подобни емоции. В романите често е обратното – мъжът не чувства, че жената му дава достатъчно, но положението невинаги е едно и също.
Смятате ли, че жените ще се почувстват по-свободни, ако открито обсъждат сексуалните си желания.
О, със сигурност. Фактът, че можем открито да говорим за BDSM, е важен пример, както и фактът, че не говорим за него задължително в отрицателна светлина. Това е огромно постижение. Не се случва често попкултурата да може да обсъжда свободно теми, които традиционно се смятат за табу.
Защо според вас женската сексуалност и този нов модерен феминизъм отново излизат на преден план като тема в обществото?
Всичко е свързано с точното време, с това, което витае във въздуха. Не мисля, че мога да посоча едно-единствено нещо, но погледнете нашата култура, погледнете обществото ни. Както казах, имаме незабавен и огромен достъп до информация – по музикалните канали постоянно се въртят предимно сексуално наситени клипове. Жените се обличат по определен начин, желаещи да представят себе си по определен начин, но все още не знаят как да бъдат сексуално уверени, без да бъдат наречени „курви” или „уличници”. Получаваме толкова объркана информация, обществото ни казва – искаме да изглеждате по този начин, да се държите като курви, но не можете да бъдете курви. Когато погледнете различни сайтове, ще откриете всякакви мъже, които казват на момичетата какъв размер трябва да са им гърдите – „сложи си имплант, ето такъв размер”... Това е безумие. Но какъв ад ще настане, ако аз заговоря за свирки. Трябва да си сложа според вас цици с размер двойно Д, но не мога да обсъждам такива неща? Не. Изобщо да говоря за секс? Не. Мисля, че сега просто е подходящото време, отговаря на желанията на хората, витае във въздуха.
Смятате ли, че все още има огромна празнина в равенството, особено когато става дума за секса?
Разбира се. Определено, няма съмнение в това.
Какво според вас все още е табу в днешно време, от женска гледна точка?
Какво се смята за табу? Мисля, че BDSM все още се смята за табу. Винаги говорим за жени, които се наслаждават на определени сексуални актове, определяни като табу, а по-рядко, почти никога, не говорим за мъжете. Хората винаги искат да възприемат нещата като аналния секс, завързването и асфиксията като форма на насилие и слагат етикети на тези, които ги практикуват – „злодеи” или „жертви”. Значи ти си или злодей, или жертва. Не можеш просто да се наслаждаваш. Но мисля, че има бавен прогрес в това отношение и бавна промяна. Важното е да се говори. Да се говори конструктивно, не просто с недомлъвки, не с омраза. Да има истински дебат.
Има ли една кариера, която би ви удовлетворила напълно?
Правенето на филми и фотографията.
Някакъв конкретен жанр?
Много обичам да играя и това е нещо, с което бих искала да продължа да се занимавам. Бих искала да продължа да се занимавам и с писане – пиша сценарии, създавам героини, които не откривам в повечето филми. Постоянно гледам филми и си мисля, „добре, защо няма тук една жена, която да...” Да вземем например „Жега”. Страхотен филм. Защо няма такива роли за жени? Когато ми хрумне подобна мисъл, ставам и почвам да пиша, създавам женски персонаж, подобен на героите от филма. Не само това, естествено, а и простички истории за хората, за техните емоции. Мисля, че Касаветис е майстор в това и наистина се интересува от историята на образа и от историята на момента. В момента сме залети от масови, гигантски, мащабни филмови продукции. Но все още има и такива хора – като мен, които харесваме арт филмите.
За какво сте гладна?* (сайтът, от който е интервюто се нарича hungertv.com)
Гладна съм за живот. За страст. В мига, в който страстта умира, вече нямаш нищо. Тя е като любовта, тя е въздух.
Източник: Hungertv.com