Резултатите по изпълнението на Националната стратегия за подобряване безопасността в движението по българските пътища са далеч по-лоши от това, което трябва да бъдат. Това показва докладът "Анализ и предложения за намаляване на пътно-транспортния травматизъм", изготвен от Института за пътна безопасност.
Според данните, вместо жертвите на пътя в България да намаляват съгласно заложения темп в стратегията, те всъщност стават повече. През 2014 година загиналите са с 40 души повече, отколкото е трябвало съгласно заложеното в стратегията (660:620). През 2015 година пропастта почва да се разширява – 120 повече загинали от предвиденото (708:582). През 2016 година, загиналите са 165 повече, отколкото е трябвало (708:543), т.е. дори като абсолютно число 2015 и 2016 година са по-смъртносни, отколкото предишните две. А през 2017 година умират 178 души повече, отколкото е заложено в стратегията (682:504).
През 2014 година рискът за загуба на живот при катастрофа за всеки български гражданин е с вероятност 91,64 процентни промила (на 1 000 000 души), през 2016 година рискът вече е 99,05 процентни промила, а през 2017 година все пак има леко намаление - рискът вече е 97,01 процентни промила. Това означава, че съгласно данни на Европейската комисия рискът да загубиш живота си на пътя в България е четири пъти по-голям, отколкото в Швеция, Германия, Италия, Великобритания и Франция. А рискът да умреш в катастрофа в България е 2-2,5 пъти по-висок, отколкото средно в ЕС.
От Института за пътна безопасност припомнят и, че на 27 май лично премиерът Бойко Борисов е обявил война на "войната по пътищата", но досега няма реални действия, още няма нов закон, няма и промяна в образованието по безопасност на движението по пътищата.
Освен това, неправителствената организация изрично казват, че в регистрите на МВР няма данни за над 2500 души, пострадали при катастрофа. Институтът е направил кръстосана проверка с данни от Министерството на здравеопазването. Организацията припомня и журналистическо разследване на в. "Труд" от есента на 2017 година, в което се твърди, че МВР не регистрира като загинали от катастрофа починали след ПТП в рамките на 30 дни след трагичния инцидент. След това разследване МВР вече не публикува на сайта си данни за хората с опасност за живота след катастрофа, констатира Институтът за пътна безопасност.
В резултат на пътно-транспортните произшествия националните икономики всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен продукт. В България, където травматизмът и броят на катастрофите са около 2,5 пъти по-високи спрямо средните в ЕС, това се равнява на 1,8 мрд. лева.
