Със съдебно решение № 664 от 22.04.2015, постановено по т.д. 7459/2014, VI-4 на Софийски градски съд е обявена несъстоятелността на "Корпоративна търговска банка" АД, ЕИК 831184677. С посоченото съдебно решение СГС е обявил неплатежоспособността на "Корпоративна търговска банка", прекратил е дейността ѝ, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото ѝ, лишил е банката от правото да се управлява и разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността, като е определил начална дата на неплатежоспособността, считано от 06.11.2014. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност, съдебно решение № 664 от 22.04.2015, постановено по т.д. 7459/2014,VI-4 на Софийски градски съд, подлежи на незабавно изпълнение.
Със съдебно решение 1443 от 03.07.2015, постановено по т.д. 2216/2015 на Софийски апелативен съд, Трето отделение е отменено съдебно решение № 664 от 22.04.2015, постановено по т.д. 7459/2014, VI-4 на Софийски градски съд, в частта определената начална дата на неплатежоспособността. Софийски апелативен съд е приел, че началната дата на неплатежоспособността на "Корпоративна търговска банка" АД е 20.06.2014. Последната дата съвпада с датата на поставяне на "КТБ" АД под специален надзор - протокол № 11 от 20.06.2014 и решение 73 от УС на БНБ.
С последното решение на УС на БНБ "КТБ" АД е поставена под особен надзор за 3 месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на задълженията на банката за срок от 3 месеца, ограничена е дейността на банката, като е забранено банката да извършва дейност, отстранени са от длъжност членовете на УС и НС на банката и за срок от три месеца са лишени акционерите на банката, притежаващи повече от 10% от капитала. С решение 74 на УС на БНБ от 22.06.2014 са извършени промени на решение 73 от 20.06.2014, във връзка с констатирани технически грешки и пропуски. С решение 114 от 16.09.2014 на УС на БНБ е удължен срокът на специалния надзор до 20.11.2014, като е указано на квесторите до на "КТБ" АД да внесат до 20.10.2014 в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от "Ърнст и Янг Одит" ООД, "Делойт Одит" ООД и "Афа" ООД, като до 31.10.2014 квесторите следва да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на "КТБ" АД на базата изготвена пълна оценка на активите и след извършване на съответните счетоводни операции.
През 2014 г., с голямо закъснение Фондът за гарантиране на влоговете започна изплащане на гарантираните влоговете на едно лице в една банка до 196 000 лева. По действащия закон за гарантиране на влоговете от 1998 г. /понастоящем отменен/ не се изплащат гарантираните размери на влогове на лицата, на които са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение на условията, които банката е длъжна да прилага към вложителите.
През ноември 2019 г. се наблюдават предявени множество искове за неоснователно обогатяване по реда на чл. 55 от ЗЗД с твърдение за влогове с привилегировани условия, които по принцип не подлежат на изплащане до гарантирания размер на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от отменения с ДВ бр. 62 от 2015 Закон за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. В настоящата статия няма да се спра на хипотезите за неоснователност на подобни искове, а на обстоятелството, че средството за защита на Фонда за гарантиране на влоговете е недопустимо, т.е. не е приложен правилно действащия процесуален закон за събиране на твърдяните недължимо платените суми. Самият Фонд за гарантиране на влоговете в исковите си молби иска освобождаване от държавна такса, тъй като правилно твърди, че вземането му е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 8 от ДОПК.
Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено изрично друго. Съобразно чл. 166, ал. 2 от ДОПК публичното вземане се установява по основание и размер с акт за установяване на публичното вземане. Практически, като е предявил недопустими граждански искове по чл. 55 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/, Фондът за гарантиране на влоговете е предприел действия при наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя е, че правата на Фонда се реализират по административен ред, а не по исков. По този начин, вече погасителната давност за изплатените суми през 2014 г. е изтекла, а Фондът ще заплати и разноските, вкл. адвокатските възнаграждения по неправилно предявени, недопустими искове.
Каква би била целта на Фонда за гарантиране на влоговете от подобна схема? Изчистване счетоводно на част от вземанията, за които има твърдение, че са влогове с привилегировани лихвени условия и по този начин удовлетворяване на следващите редове в производството по несъстоятелност, или двойно плащане на вече постъпили суми от масата по несъстоятелността /по-малко вероятно, предвид недопустимия ред за събиране на публичното вземане/. От тази схема държавата се опрасква с парите, платени на вложителите, като същевременно същите никога няма да бъдат възстановени, освен ако не се прави несполучлив опит да се плаща два пъти за едно и също - един път от КТБ и втори от вложителите с т.нар. влогове с привилегировани лихвени условия.
Автор: адвокат Любомир Владикин
* Заглавието е на редакцията
Още: "Адвокатът на Цветан Василев поиска отвод на съдебния състав по делото КТБ"
