От 6 години насам България няма стратегически документ, който да формулира система от принципи и мерки за противодействие на престъпността. Това се казва в публикуваната за обществено обсъждане Концепция за наказателна политика на България за периода 2020 – 2025.
Основно заключение в мотивите за необходимостта от концепция е, че няма достатъчно превенция. Има и друго заключение – че по-голямата бедност повишава престъпността, а по-високата степен на заетост и на образование понижават престъпността.
Едно от основните предложения в проектоконцепцията е да отпадне наказанието доживотен затвор без замяна като несъвместимо с чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. С други думи - идеята се базира на това, че с наказанието не се дава на практика възможност на осъдения да се поправи, дори той да го стори.
Като най-голям проблем се отличават случаите на "транспортни престъпления" - 10 000 случая на шофиране в пияно състояние, т.е. 20% от всички дела, отишли на съд през 2017 година! А най-голяма вероятност да бъде повторено престъпление в тази област има при кражбата на кола. Наблюдава се рецидив и при изнасилванията и сводничеството.
Интересно заключение гласи, че ако човек лежи за кратко в затвора, няма време да бъде превъзпитан. Същевременно, "статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността", пише в проектоконцепцията. И още – няма ефект от дълъг престой в затвора за хора, за които е по-добре чисто като битов стандарт да са зад решетките, отколкото на свобода. Затова и се предлага повече акцент върху пробацията като наказание т.е. общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие.
Друг важен акцент – пропорционалност на наказанието според обществената опасност от престъплението. В проектоконцепцията се посочва, че сега има по-ниски от допустимото наказания за: основния състав на убийството и квалифицирания състав на отвличането по чл. 142, ал. 3, организирането на боеве с животни и противозаконното причиняване на смърт на гръбначно животно, отвличане на лице под 18 години с цел предоставяне за развратни действия на чл. 156 и отвличане на лице под 18 години по чл. 142 и др. Посочен е още и чл. 343, ал. 3, т. "б" от Наказателния кодекс, който касае наказания при средна и тежка телесна повреда.
Изрично се подчертава и значението на т.нар. маловажни престъпления – въпреки ниската обществена опасност, такива случаи да не бъдат масово прехвърляни за наказание само с глоба. В този ред на мисли, има призив да се погледне икономически на предвидените като наказания глоби, защото долната граница от 100 лева вече е твърде ниска.
