Спецсъдът отложи делото "КТБ" - за 26 март. За днес се очакваше да започнат първите разпити по мегапроцеса - основно свидетели на прокуратурата, но се оказа, че масово тях ги няма, предаде БГНЕС.
Първи на разпит трябваше да бъде подложен Николай Орешаров. Това е бившият одитор на голяма група компании, кредитирани от КТБ, сред които Балканска медийна компания "Табак трафик" и "Табак маркет", които оперират търговската марка LAFKA. Втори в списъка за разпит беше Валери Карадачки. Карадачки е бивш директор на ключови компании от строителния и инфраструктурен бизнес, кредитиран от КТБ. Друг от ключовите свидетели на прокуратурата – изпълнителният диркетор на ТЦИМЕ Теодора Танева се е оказала в отдавна планирано пътуване в чужбина. Четвъртият свидетел на прокуратурата, който не се яви – Емил Галов, бил неоткриваем на два адреса и не е призован изобщо, пишат Frognews и "Трансмедия". А на 26 март трябва да свидетелства Бисер Лазов - основният свидетел на прокуратурата.
След като с промени в Наказателно-процесуалния кодекс беше спряно изчитaнeтo на над 5-те хиляди страници обвинителен диспозитив, Специализираният наказателен съд даде ход по същество на делото за източването на над 2,5 милиарда лева от фалиралата през 2014 г. Корпоративна търговска банка.
До разпитите се стигна почти 10 месеца след първото съдебно заседание, на което съдия Виржиния Петрова реши, че делото ще се гледа в отсъствието на основния подсъдим - банкерът Цветан Василев. Освен него на съд се очакват още 17 души, а сред първите свидетели, призовани за днес, са ĸpeдитополучители.
На миналото съдебно заседание адвокатът на Василев - Константин Симеонов, изненадващо заяви, че клиентът му иска да даде обяснения по повдигнатите му обвинения. Прокуратурата се противопостави, напомняйки, че, ако е искал пълноценно участие в процеса, банкерът е можел да даде доброволно съгласие за екстрадиция от Сърбия, където се намира от лятото на 2014 г. Симеонов контрира, че Василев е там, защото се съмнявал, че у нас ще получи справедлив процес.
Решението на съда беше да се проучат техническите възможности за разпит на основния подсъдим, което съдия Петрова мотивира с думите: „Никога съдът не може да лиши подсъдим от правото да дава обяснения“. Подобен задочен разпит може да се реализира чрез видеоконферентна връзка или с разпит в Сърбия с молба за правна помощ.
