Върховният административен съд частично отмени решение на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето на заседанието от 4 април, 2022 година (по протокол № 12). С това решение по административно дело № 3944 от 2022 г. ВСС отказа да включи т.нар. случай "Жоси" като част от производството за старт на процедура по свалянето на главния прокурор Иван Гешев от поста му.
С решението съдът задължава ВСС да разгледа частично и "Жоси", но в седемдневен срок то може да бъде обжалвано. Съдът счита, че ВСС трябва да разгледа и обсъди действията и бездействията на Иван Гешев по този казус след датата, на която е встъпил като главен прокурор – 18 декември 2019 г.
Какво представлява случаят "Жоси": От "БОЕЦ" извадиха свидетел срещу Иван Гешев по телевизията, било като "Осемте джуджета"
Случаят "Жоси" представлява един от общо 9 примера, които правосъдният министър Надежда Йорданова даде за действия или бездействия на главния прокурор, представляващи "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт". Това е основание за освобождаването му от поста (чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията).
На 4 април, в процедурата ВСС реши да гледа в цялост 5 от 9-те примера - случаят с полицейското насилие на протестите през 2020 г., "Осемте джуджета", "Емилиян Гебрев", за случайното разпределение на делата, както и за указанията във връзка с транспортните престъпления. Частично бяха допуснати случаите с Елена Йончева, делото "Баневи срещу България“ и коментарите на Иван Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации.
Решението
Върховните съдии отхвърлят като неоснователна жалбата на министъра на правосъдието против решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 1. 2, т. 1. 3, т. 1. 5 и по т. 1. 6 по протокол № 12 от заседание, проведено на 4.04.2022 г. Върховните магистрати, съобразявайки мотивите на Конституционния съд на Република България извеждат изводите, че процедурата по чл. 175 Закона за съдебната власт във връзка с чл. 129, ал. 3 т. 5 от Конституцията на Република България е на първо място характеризирана като реализиране на вид юридическа отговорност от тримата висши магистрати председателят на ВКС, председателят на ВАС и главния прокурор, на второ място следва да е налице тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия и бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт, и на трето място, следва деянието, изразено в действие или бездействие да в качеството на заемащ длъжността председател на ВКС председател на ВАС и главен прокурор. Именно в тези качества към тримата висши магистрати са повишените изисквания при изпълнение на длъжността им.
Съдът приема също, че вътрешните правила за установяване на основание за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, в частност чл. 12, т. 4 „Преценка за редовност и допустимост на предложението“, с които се предвижда, че изложените фактически обстоятелства, за които се твърди, че съставляват тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия които накърняват престижа на съдебната власт, са извършени в срока на мандата на т.нар. „тримата големи“ се преценяват като такива по чл. 13 АПК. Те не създават норми, противоречащи на норми от по висок ранг и позоваването на тях не е нарушение в хипотезите на чл. 146 АПК – основанията за отмяна на административния акт като незаконосъобразен или относими към валидността му.
Предвид изложеното обжалваните решения на Пленума на ВСС, с които се приема че е недопустимо разглеждане на предложението на министъра на правосъдието в процедура по чл. 175 ЗСВ по отношение на действия и бездействия преди заемане на длъжността 18.12.2019 г. са законосъобразни, а жалбата срещу тях неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
