Само 20 - 30% от данните, заснети от камерите за контрол на скоростта, се обработват. По този начин невероятно количество глоби за нарушения на пътя или не са платени, или изобщо не са връчени.
Системата за видеоконтрол е неефективна. Излиза, че 70 - 80% от видеоматериала от камерите, които и без това са недостатъчно, изобщо не се гледа, въпреки че в него са записани вероятно стотици хиляди нарушения. Половината от реално издадените електронни фишове се връщат обратно, защото нарушителят не е открит на адреса, глобата не е връчена и наказателното постановление не може да влезе в сила. Стряскащото признание дойде от различни източници в МВР.
В края на миналата седмица премиерът Борисов настоя за бързи мерки, за да се спре войната по пътищата и да се намалят жертвите от катастрофи. Веднага бе подготвена наредба за контрола на употребата на алкохол и наркотици. Проблемът с контрола на скоростта обаче продължава да е сериозен заради неработещи камери, техническа несъвместимост на различните системи и ниската събираемост дори на наложените глоби.
През миналата година например е трябвало да бъдат връчени 375 000 електронни фиша. Половината от тях са върнати обратно на МВР, защото нарушителите не са открити на посочени адреси. Разходите за процедурата по издирване на нарушителите често са по-големи от санкцията, признават от полицията. В крайна сметка 60 000 - 70 000 от тези фишове остават невръчени. Същата е ситуацията и с актовете и наказателните постановления за нарушенията, които са констатирани от полицията на пътя.
Освен това много често дори вече признати наложени глоби не се плащат. На година се установяват по около 800 хил. нарушения, немалък процент от които остават висящи, докато изтече абсолютната им давност. Така, ако едно лице успее да се укрие 3 години от връчване или плащане, то накрая глобата пада. През последните две-три години не се изнасят точни данни, но в предишните години са налагани глоби за 50 - 70 млн. лв., като от тях са събирани едва по 20 - 30 млн. лв.
В отговор на въпрос на "Сега" главният секретар на МВР Младен Маринов заяви, че се вземат спешни мерки. Те се състояли в засилен контрол на пътя и бърза справка за наложени санкции и невръчени наказателни постановления. "Ако се окаже, че спрян за проверка шофьор има връчено наказателно постановление, веднага временно се отнема свидетелството за правоуправление - докато глобата не бъде платена", обясни той. Това обаче важи само ако шофьорът бъде спрян и проверен. Предвиждат се и законодателни промени за повишаване събираемостта на глобите. Една от тях е административни услуги да бъдат отказвани, ако лицето не е изпълнило задълженията си към бюджета.
За повишаване на събираемостта помагат и въведените в експлоатация нови автомобили, които дават възможност при самата проверка да се издават наказателни постановления, допълни шефът на националната полиция главен комисар Христо Терзийски. "Освен това в момента върви тестване между информационната система на НАП и тази на МВР за управление на наложените и платените глоби", добави Терзийски. Той твърди, че 278 автомобила на КАТ са оборудвани с работна станция за отдалечен достъп, чрез която се извършва автоматична проверка за наложени и неплатени глоби.
Според шефа на полицията са започнати и съвместни стъпки с Комисията за финансов надзор, които управляват Гаранционния фонд, за купуване на нови стационарни и подвижни камери, с които да се работи по контрола на скоростта. "Стремим се към въвеждане на практиката на единен център за видеообработка, който, от една страна, намалява ангажимента на служителите на Пътна полиция по обработка на нарушенията, а от друга - автоматизирането на тази обработка свежда до минимум субективния фактор при определянето на наказанията", допълни главен комисар Терзийски.
От "Пътна полиция" се оправдаха, че все пак става дума за техника и тя може да се развали. Четирите камери са единствената система в България, която засича нарушения по средна скорост. "Преди да спре да работи, годишно тя установяваше по 30 000 - 40 000 нарушения", обясниха от "Пътна полиция".
Вътрешният министър Валентин Радев обяви, че е наредил проверка за разкритията от последните дни, че мобилните камери не може да снимат от вътрешността на новите патрулки. Както стана ясно в последните дни, купените за "Пътна полиция" камери не могат да се използват в автомобилите КИА, които постъпват от началото на годината. Затова и Радев е наредил проверка кой е правил поръчката, кой е давал спецификациите, кой е приел точно този тип автомобили. Според "Пътна полиция" нямало никакъв проблем "камерата да бъде слагана на предния капак или на покрива на автомобила, както и да се слага на триножници до колата". Вече имало и обществената поръчка за 59 нови камери. Те ще бъдат в куфарче и ще се ползват от полицаи на пътя, без да се налага да има автомобил дори. Новите патрулки са купени като част от обществена поръчка за 27 млн. лв., която е приключила миналия август.
