Европейската комисия не разполага с методология и аналитичен инструментариум, за да види реалните проблеми на местна почва при мониторинговия си механизъм в сферата на правосъдието. Това беше основното заключение на публичната дискусия, с участието на министъра на правосъдието Христо Иванов, на тема "Мониторинговият доклад от януари 2015 година: Какви са следващите стъпки?", която се проведе в Дома на Европа и беше организирана от MoveBG и blEUprint.
Според Линка Тонева, която е доктор по политология в СУ „Св. Климент Охридски”, мониторинговият механизъм не е конструиран правилно. От една страна той не е насочен конкретно към правителствата и администрацията, и от друга страна, поставя акцент върху мониторинга вместо върху реалното партньорство с наблюдаваните страни. И може би най-важното – възможносттите за санкции от страна на ЕК при неизпълнение "са твърде ограничени", категоричена е Тонева.
Съдия Атанас Атанасов, член на УС и изпълнителен секретар на Съюза на съдиите в България, акцентира върху необходимостта от реални действия и воля от страна на парламентарните сили за реализирането на предложената реформа, а не само от декларативна подкрепа. Атанасов не пропусна парадокса, че целите на стратегията трябва да се реализират от същите конкретни ръководители на съдебни и прокурорски органи и ВСС, които тя цели да реформира.
Според журналиста от вестник "Капитал" Росен Босев невъзможността на медиите да изпълняват обществената си функция, поради ограничената свобода и автоцензурата в тях, липсата на разследваща журналистика и отсъствието на реакция от страна на ВСС, Прокуратурата и другите правосъдни институции, в случаите на журналистически разкрития, са основен проблем за съдебната система. „Предишните доклади заместваха ролята на медиите, но този път това не се случи, защото контекстът е неразбираем за европейските експерти“, посочи още той.
В дискусията участие взе и правосъдният министър Христо Иванов. Той намери положителното, от негова гледна точка - благодарение на доклада по Механизма за сътрудничество и проверка към ЕК, темата за реформата на правосъдието вече осем години продължава да е важна в дневния ред на българското общество.
