Ако днес трябва да избирам отново, пак бих минал този път, независимо от трудностите. Това каза в последната си дума пред Софийски градски съд (СГС) бившият директор на НДК Мирослав Боршош. Делото е пред финал, предаде БГНЕС.
Присъдата ще бъде обявена в 16 часа.
Като бивш директор на НДК Боршош е с повдигнати обвинения за нецелево разходване на средства, умишлена безстопанственост и сключване на множество неизгодни сделки.
Боршош, каза че тези повече от три години и половина, в които е подсъдим не били лек период за него, особено за човек, който бил изцяло отдаден на работата си и който я и изпълнявал на най-високо професионално ниво. „Аз съм изпълнявал задълженията си не само като съм спазвал стриктно закона, но и като съм осъзнавал важността да ръководиш най-голямата културна институция в България“, каза той. Боршош заяви, че обвиненията на прокурорите са несъстоятелни, неаргументирани и напълно безпочвени. Той каза и че обвиненията се базират на анонимни доноси и сигнали от уволнени служители и санкционирани от него. „Големият проблем е, че тези обвинения спряха работата на един изключителен екип“, заяви той. Бившият директор на НДК честити празника като отбеляза, че днес се навършват 40 години от откриването на НДК и заяви, че за него е огромна чест да е част от хората, които превърнаха една сграда, създадена за партийни и тоталитарни конгреси, в истински работещ европейски културен и духовен център. Той каза и че за това е горд от всичко постигнато, и ако днес трябва да избира отново пак би минал този път независимо от трудностите. Обръщайки се към съда, той каза, че искрено вярва в професионализма им, в безпристрастността им. „И затова съм убеден, че ще бъда оправдан по всички обвинения“, каза той.
По делото с обвинение се сдоби и бившият председател на Съвета на директорите на НДК Валентин Кръстев. Той е обвинен за принуда чрез заплаха на трима служители на НДК, отговарящи за обществената поръчка по ремонта на двореца.
В последната си дума пред съда днес той каза, че не е извършил това, в което е обвинен и не е принуждавал когото и да било да извърши нещо противно на волята му, което мисли, че било доказано в хода на това производство.
