Топлоелектрическите централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, се превърнаха в емблема на безнаказаното замърсяване на въздуха, водите и околната среда като цяло. През лятото на 2023 г. Върховният административен съд на практика даде „картбланш“ на ТЕЦ „Брикел“ да продължи да обгазява град Гълъбово - въпреки проверките от страна на Европейската прокуратура и продължаващите и до днес граждански протести. Засегнатите от отровния въздух са все повече, но изглежда, че съдилищата не намират особен проблем.
Нови данни за ТЕЦ „Брикел“ и още две централи от въглищната империя на Ковачки – ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република – показват мащаба на цялата картина. От „Грийнпийс“ – България са използвали Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като инструмент, за да разкрият, че за периода 2018-2023 г. повече от половината глоби за топлоцентралите падат в съда, а други са намалени. В много от случаите регионалните инспекции по околна среда не обжалват първоинстанционните решения и спират да защитават позициите си в подкрепа на обществения интерес. В крайна сметка излиза, че за ТЕЦ-овете е много по-изгодно да плащат по-ниски глоби, отколкото да инвестират в посока спазване на екологичните изисквания.
"Замърсяването не познава граници"
Всичко това е диагноза, че "институциите ни изглеждат безсилни срещу хронични замърсители и системни нарушители на законодателството, а също и че очевидно сме заложници на въглищната индустрия, която продължава да функционира с цената на огромно замърсяване. То влияе не само на околната среда, но и на здравето на много хора, най-вече на хората, които буквално живеят под комините на старите и замърсяващи ТЕЦ-ове. Но замърсяването не познава граници и се разпространява на стотици километри. По този начин влиянието му всъщност е много, много по-обширно", коментира за Actualno.com Десислава Микова – координатор на кампанията „Климат и енергия“ в "Грийнпийс" - България.
Още: Страни - жертви на климата: България е в топ 10. Защо демографията ни прави уязвими?
Числата не лъжат
Общата сума на наложените глоби за трите централи в горепосочения период (част от сумите може да са свързани с глоби от по-ранни периоди) е над 6,7 милиона лева, като съдът потвърждава по-малко от една трета от тях – 2,085 милиона лева. Реално платените глоби пък са на още по-ниска стойност – близо 1,9 млн. лв.
За трите обекта контролните органи са наложили общо 198 глоби в периода 2018-2023 г. От тях 108 са отменени от съда, а други 44 са намалени. Най-честите мотиви за отмяна са пропуски в процедурата по установяване на нарушенията от страна на същите тези контролни органи.
Източник: ТЕЦ "Брикел"
ТЕЦ „Брикел“ е най-облагодетелстван
ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово е една от най-старите и най-лошо поддържаните в България. В централата, в която стават чести аварии, са документирани нарушения на собственото ѝ разрешително за работа, но съдът в много случаи не признава за достатъчен факта, че експерти са констатирали на място замърсяването. Тогава как се очаква да се спазва законът?
На ТЕЦ-а са му наложени санкции от над 1 милион лева за 6 години, но той е платил само... 6500 лв. Интересното е, че част от тези глоби са отменени със съдебни решения, защото заповедите са издадени не от директора на РИОСВ – Стара Загора, както е по закон, а от негов заместник. Други наказателни постановления падат, защото в тях не са попълнени всички необходими данни. В трети съдът приема, че няма достатъчно доказателства, че констатираните нарушения наистина са извършени – иска се измерване на конкретни показатели на място, а не само наблюдение на очевидните случаи на гъст, издигащ се над централата черен дим.
ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Република“ плащат повече, но не всичко
От данните, получени от „Грийнпийс“ – България, се вижда и тенденция районният съд в Гълъбово директно да отменя глобите – има само една потвърдена при 61 приключени дела за 6 години (общо глобите са 74). Съдът в Кюстендил е по-строг – 17 от 84 отменени глоби и цели 40 намалени, що се отнася до ТЕЦ „Бобов дол“. А за ТЕЦ „Република“ в Перник глобите са 40, като 31 са отменени, а 4 са намалени.
ТЕЦ „Република“ е платил около 240 000 лева от 1,15 млн. лв. наложени глоби, а ТЕЦ „Бобов дол“ – 1,6 милиона лева. Тук сумата звучи по-солидна, но изплатеното всъщност е под 40% от наложените санкции за замърсяването на околната среда.
РИОСВ - София проявява значителна строгост в размера на налаганите санкции в сравнение с РИОСВ - Стара Загора в контрола ѝ върху ТЕЦ „Брикел“, установява организацията. Средната стойност на наложените санкции за неразрешени емисии във въздуха за периода 2018–2023 г. на ТЕЦ „Бобов дол“ възлиза на 104 000 лева за глоба, а за ТЕЦ „Брикел“ – на едва 15 000 лева.
Източник: ТЕЦ "Брикел"
Регионалната инспекция в Стара Загора също така оспорва много малка част от решенията на съда в Гълъбово, с което се отменят санкции. Това прави нещата окончателни и позволява на ТЕЦ-а да продължава със замърсяването.
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
"Качеството на контрола може да бъде значително по-високо - затова инспекторите от екоинспекциите следва да имат по-голяма подкрепа от националните власти в лицето на Министерството на околната среда и водите, тъй като е голямо предизвикателство някой да се изправи срещу такива големи, системни замърсители, които имат огромни икономически интереси в регионите. Може би има нужда и от по-добри обучения как точно да се попълват документите, така че да са по-издръжливи на съдебния контрол", каза за медията ни Десислава Микова.
В закона и в разрешителните на ТЕЦ-овете е посочено изрично, че отпадните газове се изпускат в атмосферата през комините. Безразборното им излизане от различни дупки или от комини без пречиствателни съоръжения обаче е факт – поне според сигнали на гражданите на Зеления телефон на екоинспекциите. "Аз също съм била на място и съм виждала с очите си как пуши отвсякъде", разказа ни експертът от "Грийнпийс" - България.
За такива нарушения – изпускане на непречистени емисии – ТЕЦ „Брикел“ е глобена 44 пъти, но 40 от санкциите са отменени от съда. По останалите четири текат дела. Щом излиза от комина, значи емисията не е непречистена, твърди съдът в Гълъбово.
На ТЕЦ „Република“ са наложени 22 такива глоби, от които 18 са отменени от съда. Две санкции са намалени, една е потвърдена, а друга влиза в сила, без да е обжалвана.
При ТЕЦ „Бобов дол“ има само 7 отменени санкции от общо 27. Други 17 са потвърдени, макар че по 10 от тях размерите са намалени. В Кюстендилска област констатирането на черните пушеци е достатъчно пред съда, не обаче и в Старозагорско.
Замърсяват се и водите
Водите също са засегнати. За периода 2018-2023 г. ТЕЦ „Брикел“ има общо шест глоби за замърсяване на водите на близката река Сазлийка, която е приток на река Марица. Четири са отменени, по две все още няма окончателни решения. Съдът посочва, че не може да определи източника на замърсяване заради стара канализационна система, която не е само на територията на ТЕЦ „Брикел“.
ТЕЦ „Република“ е получила девет глоби за такива нарушения, от които седем са отхвърлени.
Тук пак има разлика с ТЕЦ „Бобов дол“ – от 15 глоби за замърсяване на водите 12 са потвърдени. Две от потвърдените са с намален размер. Все пак има две глоби, отменени от съда.
Източник: Министерски съвет
ТЕЦ-овете, изглежда, си плащат глоби за отчитането на парниковите газове – т.е. за пропуските да уведомят контролния орган за използването на горива, различни от предвидените в разрешителното за емисии на парникови газове. Отчитането на тези емисии е свързано с квотите, които централите имат задължение да закупуват заради въздействието си върху климата. И трите централи обаче системно изгарят неразрешени горива или не спазват наложените ограничения за процентен праг за горене на биомаса (и 0,5% отпадъци - в случая на ТЕЦ „Бобов дол“). Така спестяват десетки милиони годишно, посочва „Грийнпийс“ – България.
Още подобни случаи: как ТЕЦ-овете избягват закриване?
През лятото на 2022 г. РИОСВ - Стара Загора задължи ТЕЦ „Брикел“ да спре работа поради риск за човешкото здраве и околната среда. Нарушенията за неорганизирани емисии и превишаване на нормите за вредни вещества явно не се оказаха достатъчни за съдилищата – те разрешиха централата да продължи работа, докато тече делото по наложената забрана. Едва през януари тази година имаше развитие – Административният съд в Стара Загора отмени заповедта на регионалната инспекция, защото нямало доказателства за риска от вреда за човешкото здраве и климата. Не е ясно ще има ли обжалване.
"Същата сага продължава в Димитровград, където РИОСВ – Хасково наложи подобна принудителна мярка за затваряне на тамошната централа „Марица 3“. Там делото дори не е приключило на първа инстанция. Събират се експертизи, които да установят какъв точно е приносът на централата за замърсяването в Димитровград", припомни Десислава Микова. Изследвания на „Грийнпийс“ от есента на миналата година показват какво е разпространението на серния диоксид – когато централата работи, средните му стойности са значително по-високи и по-променливи, което е ясен знак за включването на местния източник на замърсяване.
Какво трябва да направят институциите?
"Статистиката показва, че системата ни на национално ниво не работи достатъчно добре, не предотвратява замърсяването и не спира нарушенията. Всъщност първото, което следва да се направи, е по-строг контрол на местно ниво и по-приложими санкции, които да имат наистина възпиращ ефект. Иначе не съм сигурна, че можем да разчитаме някой друг да свърши тази работа, която е изцяло наша", отговори експертът от "Грийнпийс" на въпрос дали можем да се надяваме на санкции от Европейската комисия.
Хората продължават да подават сигнали, но се обезкуражени, добави тя.
"В България сме ужасно закъснели с разговора какво да се случва с тези централи. Огромна е отговорността и на правителството, и на Народното събрание, на много хора с ръководни позиции - да говорим най-накрая с конкретика за прехода в българската енергетика, който по документи не се случва. Един пример е пътната карта за въглеродна неутралност, която е една от несвършените реформи, заради които има голяма опасност да не получим средствата по Плана за възстановяване – именно за трансформацията на енергетиката. Планирането на плавен преход отвъд въглищата в рамките на това десетилетие е огромната задача, която стои пред нас и пред хората, които сме избрали да управляват такива процеси", коментира Десислава Микова.
Още: AI и климатичните промени. За метеорологията на бъдещето говори експертът Христо Чипилски
