Прието е да се смята, че естественият спътник на Земята е възникнал в резултат на нейния сблъсък с друга планета, но към тази версия има въпроси. Сега учените предлагат да се разгледа сценарият за възможно улавяне на Луната от гравитацията на Земята от преминаваща двойна система.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Един от най-важните научни резултати от програмата „Аполо“ е всичко това, което планетолозите са научили и продължават да научават от изследването на лунните образци. Скоро след получаването им станало ясно, че лунното вещество като цяло много прилича на земното както по състав, така и по възраст.
Луната "изтърва" втората си луна
Това подсигурило успеха на хипотезата, която доскоро оставаше най-популярната – хипотезата за гигантски удар. Тя гласи, че Луната е образувана от земно вещество, което е било изхвърлено в Космоса след сблъсъка на Земята с неизвестна планета с размерите на Марс. Дадено ѝ било името Тея, митичната майка на богинята Селена.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Но през последните години стана ясно, че тази хипотеза не съгласува добре с много данни за Луната, включително един отдавна известен факт – особената орбита на Луната.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
„Родният“ естествен спътник на планетата, тоест този, който е възникнал заедно с нея, обикновено се върти точно или поне „повече или по-малко“ в равнината на нейния екватор. Каноничен пример е системата на Юпитер: неговите най-големи Галилееви луни са подредени по „дисциплиниран“ начин, в „музикална“ хармония. И това контрастира с „характера“ на Луната: ъгълът на наклона на нейната орбита към екватора на Земята се колебае от 18 до 28 градуса.
Освен това спрямо еклиптиката плоскостта на лунната орбита не се отклонява с повече от пет градуса. Напомняме, че плоскостта на еклиптиката е равнината, в която Земята се върти около Слънцето. Тя, заедно останалите планети, се старае да се държи над екватора на звездата. Следователно орбитата на Луната разкрива нейния очевиден „наклон“ към Слънцето и повдига съответните въпроси.
Наскоро астрофизици от Университета на Пенсилвания (САЩ) са построили сценарий, при който това може да се е получило, в случай че Луната е възникнала не в резултат на сблъсък на две планети, а в резултат на нейното улавяне от двоична система от малки тела.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Според тази версия Луната някога е имала „партньор“ със съпоставима маса като например на Харон на Плутон. Ако такава двойка се озове достатъчно близо до Земята и не лети твърде бързо, гравитацията на планетата ще улови едно от телата и ще изхвърли другото.
Учените са моделирали този процес на основа на математически изчисления и са установили, че в такъв случай Луната може да има по-издължена орбита, но с течение на времето тя ще стане кръгла. В същото време Луната трябва постепенно да се отдалечава (което всъщност се случва) и в крайна се оказва толкова далеч от Земята, че Слънцето започва да се конкурира с планетата за нейното „внимание“.
Изчисленията показват, че по принцип Земята може да „прихване в движение“ нещо по-голямо от типа на Меркурий или дори на Марс, но орбитата на такова тяло би била нестабилна. В този смисъл Луната има най-подходящи размери.
В неотдавнашна статия за The Planetary Science Journal астрофизиците подчертават, че не потвърждават верността на своите предположения окончателно и неотменимо, но са уверени в необходимостта от по-нататъшно развитие на тази версия. Те посочват за пример спътника на Нептун Тритон. Смята се, че той е захванат от пояса на Кайпер, където се предполага, че всяко десето небесно тяло лети с компаньон.
Останките от древна планета лежат дълбоко в Земята (ВИДЕО)
Новата работа почти със сигурност ще предизвика възражения сред планетолозите. Работата е там, че съотношението на изотопите на различни елементи е уникален „подпис“ на всяко небесно тяло. На Луната и Земята то е еднакво: съотношението на изотопите на водорода и много други елементи върху тях е същото и в същото време рязко се отличава от останалите тела на Слънчевата система. Това показва общ произход на техните вещества.
