Земята се явява изключение в редицата годни за живот планети в нашата галактика – техният химичен състав се различава кардинално от земния.
До този извод са стигнали авторите на статия в arXiv, пише New Scientist. Вардан Адибекян (Vardan Adibekyan) от португалския университет в Порто и колегите му изучавали звездите, чиито маса и радиус не се отличават от слънчевите и в зоната им на обитаемост има планети, на които има вода.
Установено било, че желязото и другите метали в състава на такива звезди са по-малко, отколкото при светилата, около които се въртят само необитаеми планети.
Тъй като планетите са близки по химичен състав до своите звезди, при небесните тела в зоната на живот обикновено има по-малко метали, отколкото в недрата на Земята и Слънцето, решили учените. Принципно около богати на желязо звезди се въртят масивни каменисти тела, "обгърнати" в гигантска газова обвивка.
Разликите в химичния състав между Земята и повечето планети в обитаемата зона може да се обясни с това, че последните вероятно са се формирали в далечното минало на нашата галактика. Желязото и другите тежки елементи се образува при взривове на светила и след това се разсейват из междузвездното пространство.
Когато Млечният път е бил млада галактика, значително по-малко звезди са завършвали своето съществуване по такъв начин, а следователно и желязото в древните екзопланети, годни за живот, трябва да е било по-малко.
Ако обитаемите планети са характерни за бедните на метали звезди, на съвременния етап от живота на галактиките те се образуват значително по-рядко.
Но – подчертава Адибекян, светилата съществуват дълго и древните планети с благоприятни за появата на органични вещества условия не са изчезнали никъде, а следователно и с времето техният брой само се увеличава, допълва Lenta.ru.
