Високосната 2024 година, в която февруари ще бъде по-дълъг с един ден, ще бъде време за наблюдение две лунни затъмнения, две суперлуния и максимална активност на редица метеорни потоци. Жителите на Северното полукълбо също ще могат да наблюдават с невъоръжено око няколко комети, прелитащи покрай Земята.
Очакват се две слънчеви затъмнения: на 8 април (пълно) и на 2 октомври (пръстеновидно). Също така през 2024 г. ще се случат две лунни затъмнения: на 25 март (полусенчесто) и 18 септември (частично с малки фази). Само второто лунно затъмнение обаче ще бъде видимо от България.
2024 г. ще бъде още една година на максимална слънчева активност, което ще увеличи шансовете за наблюдение на големи слънчеви петна и техните групи.
Суперлуния и звездопади
Сред мощните звездопади през 2024 г. астрономите изтъкват Квадрантидите (4 януари), Персеидите (12 август) и Геминидите (15 декември). В зависимост от метеорния поток мощността им в пиковите нощи може да достигне 150 или повече „падащи звезди“ на час. В същото време някои звездопади, включително Лиридите (23 април) и Леонидите (15 ноември), ще съвпаднат с пълнолунието, което може да влоши условията за наблюдение.
През есента, на 18 септември и 17 октомври, жителите на Земята ще могат да видят и суперлуния – моменти, когато пълната Луна преминава най-близката до Земята точка от орбитата си (перигей), поради което ще изглежда по-голяма, отколкото при преминаване през апогея – най-отдалечената точка от нашата планета. По време на второто суперлуние земният спътник ще бъде по-близо, което означава, че видимият диаметър на Луната в този ден ще стане максимален през 2024 г.
Луната ще бъде в перигея на своята орбита на 17 октомври и ще се намира на 357 172 км от Земята. На 18 септември разстоянието между тях ще бъде 357 283 км – Луната ще бъде с 111 км по-далече.
Наблюдение на комети
2024 година ще даде възможност на земните жители да видят с невъоръжено око две комети, прелитащи покрай Земята.
В края на март – началото на април през Слънчевата система ще премине кометата 12P/Понс-Брукс, която се връща при нас веднъж на 71 години. Открита през 1812 г., тя е подобна по вид на известната Халеева комета, която човечеството следи от дълбока древност.
През март кометата ще бъде слабо видима, така че за да я наблюдавате, трябва да излезете извън градовете и да вземете бинокъл със себе си. По това време, за да откриете кометата в небето, трябва да се съсредоточите върху съзвездието Андромеда. В началото на април тя ще може да се види с просто око, но вече в съзвездието Овен. Най-доброто време за това ще бъде от залез-слънце до полунощ.
Още една комета под названието C/2023 A3, открита през февруари, ще се върне в полезрението на астрономите в средата на октомври 2024 г. Тя ще достигне яркостта на звездата Вега и ще се вижда добре с просто око.
В часовете след залез-слънце C/2023 A3 ще може да се наблюдава до средата на ноември. През цялото това време, от октомври до ноември, новооткритата комета може да се открие в нощното небе с ориентир върху четири съзвездия – кометата ще се движи от съзвездието Дева към съзвездието Змиеносец през Везни и Змия.
Високосна година
2024 е високосна година. Най-късият месец февруари ще стане с един ден по-дълъг. Следващият път, когато 29 февруари ще се появи в календара, ще бъде след 4 години. Терминът „високосна година“ идва от латинското bis sextus, което означава „втори шести“, а традицията за добавяне на допълнителни дни е на повече от 2 хиляди години.
Високосната година идва при нас от Древен Рим, в който по време на управлението на Юлий Цезар годината имала 355 дни, разделени на 12 месеца, свързани с лунните цикли. Но този календар съдържал грешки, поради които календарът се отклонявал от сезонните промени с няколко десетки дни. Ситуацията била спасена от математика и астроном Созиген от Александрия, който по искане на Цезар разработил нов календар в Рим, въведен на 1 януари 45 г. пр.н.е. и наречен Юлиански календар.
Но нашата планета прави пълно завъртане около Слънцето не за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Добавянето на допълнителен ден на всеки 4 години направило възможно изравняването на това изоставане.
Тъй като средната продължителност на тропическата година (времевият интервал между двете пролетни равноденствия – бел. Ред.) е приблизително 365 дни, 5 часа и 49 минути, а не точно 365 дни и 6 часа, както се смятало според Юлианския календар, възниква малка грешка от 11 минути. Поради тези „закръглени" минути може да се натрупа още един ден за 128 години. За да се избегне това, през 1582 г. папа Григорий XIII провежда реформа за замяна на Юлианския календар с Григорианския календар, според който било решено да се изключат от високосните години, кратни на четири, онези години, които се делят на 100, т.е. началото на вековете, но с изключение на тези, които се делят на 400. Сега ние с вас живеем по тези правила до ден днешен.
