Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Заплахата от астероиди може да е много по-сериозна, отколкото се смяташе досега

22 март 2023, 08:40 часа • 7245 прочитания

Нов анализ сочи, че само през последния милион години Земята е претърпяла поне четири удара на небесни тела с диаметър над един километър. Ако тези изводи се потвърдят, ще се окаже, че сме подценили силно нивото на астероидната заплаха за нашата планета и цивилизация.

Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер

Още: Космологичната константа се оказа променлива

Учени преоцениха шансовете астероид да се разбие в Земята на Свети Валентин 2046 г.

Падането на голям астероид може да бъде изключително опасно за живота на Земята и още повече за нашата цивилизация. В миналото те многократно са предизвиквали глобални и локални катастрофи. Но не е лесно да се оцени честотата на подобни удари: геоложката активност на планетата и ерозията бързо заличават всички следи. Затова учените обикновено се фокусират върху свидетелства, които не са на повърхността на Земята, а на Луната.

Тя се намира близо и трябва да е получила приблизително същия брой удари, а техните кратери продължават да съществуват много милиони години. Друг източник на информация за рисковете се предоставя от броя и размера на близките до Земята небесни тела, потенциално способни да се сблъскат с нашата планета. Изчисления показват, че астероиди и комети, по-големи от километър, падат на Земята средно на всеки 600 – 700 хиляди години.

Още: Лунен календар за 2025 г.

Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

Видео показва последствията от падането на астероиди на Земята

Но нова работа на учени от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА дава много по-плашещи числа. Според тях само за последния милион години Земята е претърпяла поне четири удара. Доклад за това е огласен на неотдавнашната 54-та научна конференция за Луната и планетите (LPSC).

Използвайки сателитни снимки и данни от лидарно сканиране, получени от различни ъгли, Джеймс Гарвин и колегите му са съставили 3D карти на четири големи кратера с резолюция до четири метра. След това те били анализирани с помощта на алгоритъм, предназначен да търси кръгли структури на повърхността на Марс. Системата открила следи от кръгъл вал, разположени много по-далеч от намерените преди и незабелязани в предишни работи.

Не един, поне два астероида са погубили динозаврите

Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос

Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

И четирите изследвани кратера се оказали много по-големи от предишните оценки. Например диаметърът на кратера Пантасма (Никарагуа, възраст около 800 хиляди години) според новите данни не е 14,8 километра, а повече от 35; кратерът Жаманшин (Казахстан, 870 хиляди години) „нараснал“ от 13 на 30,4 километра. Тези показатели свидетелстват, че кратерите са оставени от много по-масивни небесни тела, отколкото се смяташе досега.

Възможно е кратерите, разглеждани от Гарвин и неговите съавтори, да са се появили в резултат на падане на обекти с диаметър над един километър. В същото време възрастта на най-стария от тях е максимум 1,05 милиона години. Излиза, че през този период Земята е претърпяла поне четири подобни удара. А ако вземем предвид факта, че по-голямата част от повърхността на планетата е покрита с океани, тогава броят им може да достигне 10 – 11.

Колко метеорита падат на Земята всяка година?

Новите оценки са коренно различни от общоприетите. Затова много специалисти заявиха, че са необходими по-сериозни аргументи за доказателство. Възможно е слабите пръстеновидни структури, открити от алгоритъма, да са отломки и почва, изхвърлени от удара и да не са свързани със самите кратери. Вероятно те са се образували в резултат на ерозията на древните кратери. Нови изследвания ще помогнат да се изясни всичко това, преди всичко полеви проучвания, с изследване на състава на местните скали.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес