Ново изследване установи, че голямата вулканична активност на Меркурии най-вероятно е приключила преди около 3,5 милиарда години. Тези открития предизвикват внимание към еволюцията на планетата и особено към това какво се случва, когато скалистите планини започнат да се охлаждат.
Има два вида вулканична дейност: ефузивна и експлозивна. Експлозивния вулканизъм често е насилствено събитие, което води до по-големи изригвания, пепел и отломки, като изригването на връх Сейнт Хелънс през 1980 г.
Ефузивния вулканизъм се отнася до широко разпространени потоци лава, която бавно се излива над хоризонта. Смята се, че това е ключов процес, който помага на планетите да образуват най-горния си пласт кора, пише Science daily.
Определянето на времето между ефузивните вулканични изригвания може да помогне на учените да разберат част от геоложката история на планетата. Например, ефузивния вулканизъм е бил активен в продължение на милиони години на планетите Марс и Венера. Освен това се случва на планетата Земя и до днес.
Досега не е била известна продължителността на ефузивната вулканична дейност на Меркурии.
Паул Бърн и колегите му определят, че по-голямата част от земната кора на Меркурий е образувана с помощта на вулканизъм, който е прихванат с помощта на мисията на НАСА - MESSENGER.
Тъй като няма физически проби от планетата, които биха могли да бъдат използвани за радиометрични изследвания, учените използват честотен анализ, в който броят и размерът на кратерите по повърхността на планетата са поставени в определени математически модели, за да изчислят с максимална точност възрастта на ефузивните вулканични депозити на Меркурий.
Според резултатите основната вулканична дейност на планетата спира преди 3,5 милиарда години, което е в рязък спад с вулканичната възраст на планетите Венера, Марс и Земя.
"Има огромна разлика между Меркурий и Земята, Марс или Венера", казва Бърн. "Меркурий има много по-малка мантия, където радиоактивното разпадане произвежда топлина, отколкото тази на други планети, и така тя губи своята топлина много по-рано. В резултат на това, Меркурий започва да се свива.“
Бърн продължава. "Сега, когато можем да обясним наблюденията на вулканичните и тектонските свойства на Меркурий, имаме последователна история за нейната геоложка формация и еволюция, както и нов поглед върху това, което се случва, когато планетарните тела се охлаждат“
